Поради особеностите на българския климат находките на старинни тъкани по нашите земи са редки и трудни за реставрация. Още по-малко са съхранените образци на бродерия. Запазени са предимно метализирани (сърмени) нишки, както и онова, което е било в непосредствен досег с тях. Но от ктиторските портрети се вижда, че далеч не цялата украса на дрехите е била сърмена. Долните катове на облеклото са разнообразени с разноцветна бродерия, вероятно правена с обикновени конци. За съжаление археологическите данни засега не предоставят достатъчно информация по този въпрос, затова при реконструкции на средновековни ризи и туники се налага справка както с народната носия (чиито елементи в голяма своя част са формирани именно през средновековието), така и с оцелели образци от чужди територии, където могат да се намерят повече и по-запазени тъкани.
Моите бродерии са изпълнени ръчно с естествени материали и традиционни техники, сред които:

Кръстат бод - считан за една от най-старите техники на бродиране. Според източниците първите находки са още от VII-VIIIв., но най-старият артефакт, чиято снимка съм виждала, е византийска далматика от XIII век.

Успореден бод - с него са украсени голяма част от намерените в България сърмени ленти, например украсата за глава от некропола при с. Крепча (XIVв.) и бродерия от погребение №39 в църквата "Св. Четиридесет мъченици", Велико Търново (XIIIв.).

Синджир бод - тази техника е с китайски произход, но може да се види и на украси на руски тъкани от XII-XIIIв.

Сърмена бродерия - техника за украсяване на дрехите на знатните с метална нишка или с нишка, увита в тънка лентичка метално фолио. Изобретена през античността и придобила изключителна популярност през средновековието. С цел спестяване на скъпия материал при бродиране нишката не минава през плата, а се прикрепя върху него с обикновен конец.