Сърдечно благодаря на Симеон Цветков от клуб "18ти етърски пехотен полк" и на ИМ Горна Оряховица за предоставените снимки на находките от некропола. Всички цветни фотографии в тази статия са осигурени от тях.
Графичните рисунки и чернобелите снимки на находки са репродуцирани от книгите "Янтренски некрополи" на Иван Бъчваров и "Текстил от средновековни археологически обекти в България" на Иван Чокоев.
Друга използвана литература:
Павлова, В. Към въпроса за средновековните прочелници от XIII-XIVв., Античная древность и средние века, 2009, вып.39
Бъчваров, И. Географска и типологична характеристика на разпространението на средновековния накит прочелник - Известия на Исторически музей В. Търново, Х, 1995


В района на великотърновското село Янтра са разкрити два средновековни некропола, датирани общо XIVв. Селището, което са обслужвали, се е намирало на мястото на днешното село. Част от погребенията са разрушени при земеделски дейности и иманярски набези, но въпреки това е останала достатъчно информация за погребалните обреди, сезонната смъртност и, което е важно конкретно за това проучване - облеклото на тогавашното население. Инвентарът се състои предимно от бижута и копчета, но са намерени също части от платове - изработени от сърма, лен и памук, конци за шиене - от памук, лен, коприна и вълна, останки от кожени шапки и др. За съжаление в каталога на погребенията не е посочен пола на покойниците, което доста затрудняваше анализа ми.

Челата на четири от погребаните жени са били украсени със сребърни пластинки. Някои от плочките са еднакви с тези от сръбския некропол при Хайдушка воденица и като цяло находки от този тип освен в България са откривани в Сърбия, Босна и Хърватия. Общото им датиране е X-XVв., а на българските - XIII-XIVв. Подобно на пластинките от Калиакренския некропол, и тези имат малки дупчици за зашиване. За разлика от Калиакренския некропол обаче тук са съхранени и достатъчно големи части от носещата тъкан и може да се определи цялостният вид на украшение, известно като прочелник - сърмена панделка, покрита с релефни метални апликации в областта на челото, закопчавана на тила с игла, копче или и с двете. Освен пластинките за нея понякога са пришити един или повече наушници. В зависимост от материалните възможности на собственичките понякога става дума само за сърмена лента или дори за обикновена платнена препаска, от която са се съхранили само копчетата на тила. Останалите открити накити са пръстени, мънистени гердани и мънистен подбрадник. Не са намерени гривни - особеност, характерна за периода. Интересно е, че при подбирането на накитите си дори заможни жени съчетават различни по цвят и цена метали - например в погребение №69 са позлатени наушниците към прочелника, но не и сребърните апликации, за сметка на това е посребрен медният пръстен.

Сравнително разнообразни са копчетата в некропола - освен обикновените кухи метални са се ползвали и по-масивни екземпляри с релефна украса, както и стъклени. В един от случаите са съчетани малки и големи копчета, очевидно в търсене на декоративен ефект.

калаено копче с украса боядисано стъклено копче коланни апликации от с. Янтра сърмен шнур от с. Янтра

наушници от различни погребения наушници и прочелници схеми в цял ръст схеми на прочелници схеми на прочелници и шапка илюстрация момиченца

Първата илюстрация представя примерна възстановка на находките от погребения №127 и 40. И двете са на малки момичета, но според откритото тяхното облекло не се е различавало от това на възрастните. Дрехата на първото дете е пристегната в кръста с медно-сърмен шнур, а на гърдите е закопчавана с 18бр. медни копчета. Косата й е била прибрана с препаска, от която обаче е останало само копчето на тила, и освен това е носела малка сребърна обеца. Второто момиче е починало в по-зряла възраст от първото. Погребано е с обеца и пръстен, като обецата е с желязна халка и меден конус, а пръстенът - с желязна халка и бронзово щитче. На врата й е било окачено стъклено позлатено мънисто, а пазвата й се е закопчавала с десет оловни копчета. И в двете погребения не са запазени останки от самите дрехи, но аз си ги представих светли, в естественият цвят на лена.

находките от №49 находките от №100 сърмата от №128 реконструкция шапки реконструкция фризирана тъкан

В гроб № 49 на челото на погребаната е имало ленена лента с пришита отгоре ивица накъдрен сърмен плат. Преди зашиването към основата ивицата е била подгъната, явно с цел постигане на по-голяма здравина. За ленената лента е била пришита и сребърна халка, на която от своя страна е окачена медна обеца. В цялостният си вид украшението е разновидност на прочелника. Вместо метални пластинки обаче към носещата лента се прикрепва скъпа метализирана тъкан, допълнително накъдрена са постигане на по-бляскав и обемен вид. Подобни "фризирани" тъкани са намерени също при Крумово кале и в некропола на с. Дриново, Поповско (където украсяват главите на погребаните) и във Велико Търново (като части от украси на дрехи).
В № 100 при черепа са открити останки от копринен плат, избродиран със сърма, и от червен копринен шнур. Бродерията е само от едната страна на основата, което означава, че е изпълнена чрез пришиване на метализираната нишка, вместо чрез прекарването й през тъканта. Бродираният мотив е растителен. Всичко това е прикрепено върху кожена шапка. Украсата на главата се допълва от чифт сребърни наушници, окачени за шапката посредством декоративни сърмени държачи. Въпреки че наушниците са комплект, на единият от тях е нанизано зелено стъклено мънисто, може би като част от някаква магическа практика.
Нямам информация за възрастта на тези две жени, но №128 е била старица. Кожената й шапка е била с подплата и украсена от двете страни със сърмен плат. Преди пришиването си към шапката текстилът е бил подгънат и крайната му ширина е била 60-65мм.
Google+