Експериментална археология. Съдържание
Костюми и прически от XVI в.
Епископски омофор
Халколитен вожд
Тракийско облекло - туника и зейра
Дреха със свръхдълги ръкави
Женски аксесоари за глава
Костюми и прически от XVI в.
Дейностите са част от проекта "Реконструкция на български обичай и музика от XVI век", включващ разчитане на оригинална музикална фраза, записана през XVI в., възстановка на музикален инструмент, на който тя да бъде изпълненена, експериментална археология на танц и костюми от епохата и пресъздаване на обичай по посрещане на чужденец.У нас реконструкции на миналото между падането на България под османска власт и началото на Възраждането дотук почти няма, съответно някои от дейностите бяха нови за самите изпълнители.
За украсите за глава използвах сведенията от няколко различни пътешественици от XVI в., според които българките "допълват" косите си с вълнени конци и конски косми, и вплитат в тях монети и различни лъскави предмети. Важно беше полученото изделие да е достатъчно пищно, така че да съответства на запазените изображения, да е леко и удобно, за да позволи свободно движение, и да се захваща за главата стабилно, за да позволи енергично танцуване. Обратната връзка от изпълнителките на обичая показа, че целта е постигната.
Епископски омофор
За тази реконструкция безценна помощ ми оказа книгата на д-р Иван Чокоев "Архиерейски литургични одежди от средновизантийския период: идентификация на археологически текстил от Кърджали", Фабер, Велико Търново, 2013Съвкупността от изображения на светци-епископи от XI – XIVв. и находката в Кърджали дава следните насоки за средновековния омофор:
- украсен е с големи кръстове, които могат да са различен брой, но два задължително лягат симетрично на раменете;
- двулицев е, като горната и долната му страна изглеждат напълно еднакво;
- начинът на носене задължително включва премятане през рамо, при което единият край увисва пред тялото, а другият отзад на гърба;
- при това премятане платът се обръща на гърдите и на едното рамо ляга с лицевата, а на другото – с долната си страна;
- може да се носи поне по два начина – с по-дълъг край отпред, така че чрез него свободно да се подхващат богослужебните книги, и с по-къс край отпред, за свободно придвижване без да е прихванат. Закопчаване и подпъхване в колан не се прилагат;
- двата му края са украсени еднакво.
На база на последното наблюдение стигнах до заключението, че омофорът най-вероятно е и ценрално симетричен.
Проектирането на изделие, който да отговоря на всички тези условия, се оказа сложна задача. Приложеният вариант няма претенции да е единствен възможен, но е практичен и изглежда достоверно.
Снимки на останалите елементи от одеянието можете да видите тук
Халколитен вожд
Варненският енеолитен (халколитен) некропол една от най-значимите археологически находки в световен мащаб. Той съдържа останки от високоразвита древна култура, предхождаща с векове тези на Двуречието и Египет, както и най-старото обработено злато в света.Бисерът в колекцията от реални и символични гробове несъмнено е № 43 – висок мъж, положен в земята с пищни накити, разнообразно въоръжение и керамични съдове. Погребалните му дарове вече са обиколили цял свят под формата на музейна изложба, а по черепа му е направена възстановка на лицето от проф. Йордан Йорданов. Съществуват и няколко графични опита за пресъздаване на цялостния му външен вид, но досега не е правена истинска реконструкция. Разработката по-долу представлява опит именно за това. Разбира се, тя е условна, тъй като единственото указание за наличието на облекло са златните апликации с дупчици са пришиване върху дреха, открити по цялото протежение на скелета.
Всички метални предмети от възстановката са точни копия на находките от гроба, като са подбрани само тези, които научният ръководител на обекта д-р Иван Иванов в своите публикации класифицира като апликации към облекло и накити. При проектирането на одеждите са взети в предвид и двете подреждания на находките в експозицията на Варненския археологически музей – отпреди и след 2012та година.
Платът за основната дреха е изработен изцяло ръчно на прав вертикален стан. Останки от такива са намерени в България още от неолитната епоха. Ширината на парчетата е средно 30см – при тъкане с първобитни средства не е възможно да бъде много по-голяма. Суровината е домашно предена и пресукана вълна. Есперименталната археология показа, че при този метод и изцяло с тази суровина платът не се получава достатъчно здрав за изработка на дреха – нишките не издържат, разтеглят се и тъканта се прокъсва още на стана. Необходимо е за основата да се използват по-здрави нишки (например лен или коноп). Някои останки от праисторически тъкани, открити по света, са именно със смесен състав.
Готовият плат е боядисан с корени от брош по старинна технология. Цветът на небоядисаната вълна е нееднороден (руното освен бели съдържа сивкави и кафеникави участъци), затова и багренето се е получило неравномерно. Търсен е червен цвят за дрехата, тъй като върху костите са открити следи от червена охра. При този метод на багрене боята не е достатъчно покривна, съответно цветът не е достатъчно наситен.
Ушиването е изцяло ръчно, с вълнени и конопени конци. Украсата на дрехата следва мотивите на керамичната украса от некропола.
Обувките са реплика на най-старите открити кожени обувки в света – находка от пещерния комплекс Areni-1 в Армения, датирана 3 500г. пр. н. е.
Реконструкцията е реализирана от следният екип:
Борис Борисов – силиконова фигура на вожда
Борислав Хаджиев – реплики на златните предмети от погребението
Калина Атанасова – проект, дизайн и ушиване на костюма
Надежда Лилова – ръчно тъкане и боядисване на платовете
Стефан Стефанов – изработка на обувките
Благодарности на Станимир Първанов за предоставената научна литература и за консултациите.
Възстановката е реализирана като част от проект Неолитно селище - исторически комплекс, посветен на праисторическата и античната култура, разположен в с. Неофит Рилски. Освен реконструкции на предмети от бита и оръжия там могат да се видят възстановка на наколно жилище, култова сграда от епохата на неолита и много други интересни неща.
Тракийско облекло
Целта бе да се пресъздаде характерната носия на племената от Южна Тракия, според древногръцките изображения и описания, и същевременно да се постигне напълно практичен костюм, подходящ за ловец и воин. Концентрирала съм се в разработка преди всичко на туниката и наметалото.Туниката по правило е представяна силно надиплена, вееща се свободно около крайниците и същевременно подчертаваща атлетичната фигура на собственика. Не е сигурно обаче дали са използвани плисета. Бяха направени няколко различни опита - първо с обикновено нагъване и без да се оформят ръбове, а след това и с плисиране. Във втория случай бродерията около деколтето фиксира плисетата и запазва формата им след изпиране.
Наметалото (зейра) според източниците следва да е топло и украсено с характерна шарка, а от практически съображения е важно да не ограничава движенията. Анализът на голям сбор запазени рисунки върху вази показа няколко напълно различни модела зейри.
Един от тях видимо закрива тялото както отпред, така и отзад. Не може обаче да се говори за цяла дреха, защото ясно са нарисувани отделни веещи се парчета. Приложена е подробна разработка на този модел. Практиката показа, че въпреки напълно правата кройка наметалото с помощта на две фибули може да се сгъва и носи по разнообразни начини. Увито около тялото, то донякъде напомня топлия овчарски ямурлук. Завързано стегнато около торса, оставя движенията на крайниците напълно свободни. Преметнато без закопчаване, наподобява разветите наметки на менадите. Заплъстването му бе осъществено професионално от Руменка Михайлова, съвместно с която разработихме и модела.
Още снимки
Вторият проучван модел е видимо по-лек и вероятно предназначен за по-топло време. Той пази гърба и раменете, но не покрива напълно гърдите. Отпред се оформят характерни "уши", които уравновесяват частично немалката тежест на наметалото и му пречат да се забие във врата на носещия го. За разлика от предния този модел има само един вариант на носене.
Още снимки
Орнаментирането на зейрите и туниките е изпълнено изцяло ръчно, от непредена вълна. За образец на шарките отново са използвани рисунките от атическата керамика. Ярките цветове са вдъхновени от стенописите в Казанлъшката и Александровската гробници.
Дреха със свръхдълги ръкави
Експериментална дреха, ушита по миниатюра в Мадридския препис на хрониката на Скилица. Избран е костюм на велможа от свитата на хан Омуртаг. Запазеният препис на хрониката е от XII век, но изследователите приемат, че историческите персонажи са изобразени достоверно. Необичайното в туниката са особения вид на яката и свръхдългите ръкави, които изглеждат изключително непрактични. Същия тип ръкави са нарисувани и в Манасиевата хроника от XIV в., което е указание, че са носени през дълъг период.
Целта на експеримента е да се установи как такива ръкави могат да се носят в ежедневието.
Кройката на яката в реконструкцията е базирана на оригинална находка на византийска риза от Маназан, Турция (VIII-Xв.). Внесени са съответните корекции, за да се наподоби рисунката в Скилица.
Ръкавите са изцяло експериментални и са един от няколкото възможни варианта за пресъздаване на миниатюрата.
Резултатът бе тестван от инструктор по езда в редовни тренировъчни условия.
19.04.2015 - конна база Борисови
26-28.06.2015 - исторически фестивал Абритус
"Дрехата изпитахме на фестивала в Разград при различни ситуации. При слънчево и топло време държи прохладно, има възможност за откопчаване на бието при шията, полата дава свобода на движенията и може да се язди свободно и без притеснения. На седлото полата пада свободно и не се опъва и не пречи, загръща коленете и предпазва краката отпред. Ръкавите са достатъчно свободни и могат да бъдат навити над китките, задържат се добре и не пречат на движенията. Като цяло Борис е доволен, а и аз смятам дрехата за прецизно и точно изпълнена. Украсата е красива и създава усещане за средновековна елегантност. Благодаря на Калина!
Заключението: Може да се живее нормално с тази дреха с тези дълги ръкави."
Жасмин Първанов, ръководител на Сдружение "Авитохол"
Женски аксесоари за глава
Реконструирани по описания и частични находки, се изпробват от доброволки в условията на полеви лагер. В продължение на няколко дни дамите извършват с тях обичайни за средновековната жена дейности – готвене, миене на съдове, подклаждане на огън, шиене, бродерия. В края на всяко събитие участничките споделяха опит и наблюдения.06-08.05.2011
средновековен лагер Червен, крепост Червен
29-31.07.2011
05-07.08.2011
фестивал "Сцена на вековете", Велико Търново
