Снимки и информация за църквата могат да се видят на сайта "Средновековните църкви в България", списван от Красимир Йовчев (Thorn). Тъй като състоянието на стенописите е много лошо, по-стари скици и фотографии показват трудно различими в момента детайли от костюмите.
Контурна скица на Кръстьо Миятев Снимка от статия на  Виолета Нешева Снимка от статия на Екатерина Манова снимка от книгата на Асен Василиев
Асен Василиев в книгата си "Ктиторски портрети" от 1960та година пише за още един портрет на дете, което е нарисувано отделно от останалите ктитори, но "не се различава от другите деца както по образ, така и по облекло". Съдейки по общото състояние на църквата, възможно е този портрет вече да не съществува.



Мои схеми на костюмите:
Ктиторът (схема)
Главният ктитор има интересна горна дреха, ушита от два различни цвята тъкан - червеникава и бяла на големи черни кръгове. Тази мода е разпространена през същия период на запад и е известна като "ми парти". Около китката и нагоре по ръкава има ширит, вероятно и процеп с копчета. Не става ясно как се закопчава наметалото, но според мен кройката му не е същата като на Калоян от Боянската църква. Детайли от колана не се виждат, а краката изобщо не са запазени.

Съпругата
Съпругата му (схема)
За съжаление този портрет е особено зле запазен и детайли почти не се виждат. Роклята е на едри кръгове, с дълъг централен разрез и с декоративни ръкави, подобни на тези на Доя от Земенския манастир. Дължината им е до под кръста, приблизително колкото е и дължината на ръцете. Отстрани на тялото се спуска светла украсна ивица, но е трудно да се каже дали е от роклята или от ръкава. За първия вариант има аналози при някои сръбски ктиторки (например Владислава и Марена от Кучевище), за втория - при ктиторките от Земен и Станичене. Ръкавите на ризата са разделени надлъжно на четири полета - по две кафеви и две бели. Белите са покрити с декорация, вероятно бродерия. Като че ли се вижда и маншет, но не може да се каже със сигурност. Шапката е висока, подобна на барета, с три еднакво дебели вертикални украсни ивици и една по-тясна, хоризонтална. Цветовете са същите като на костюма. Отзад пада бяла кърпа, а покрай лицето висят огромни кръгли наушници, чиито детайли са заличени.

Втората жена
обработка на стенописа "Вдовицата" (схема)
Това изображение е сравнително по-добре запазено. Ризата е с широк ръкав и маншет, богато бродирана (почти целия ръкав е покрит с украса). Подреждането, вида и редуващия се цвят на фигурите силно наподобяват някои възрожденски бродерии. Роклята е украсена с ширит или бродерия, по-тесен около врата и по-широк около ръкава, чиято украса включва S- и X-образни мотиви. Процепът отпред, както и при другата жена, стига до кръста. На рамото ръкавът изглежда еднакъв с този на другата жена, като тук се вижда и краят му, поръбен с украса и с нещо като цепка. Възможно е функцията му да не е само декоративна. Шапката е по-разлата от тази на първата жена, украсена по подобен начин, с висяща кърпа и може би диадема. Косата не се вижда, но се различават обеци или наушници, с форма на полумесеци, украсени с пъпчици. Подобни като визия бяха включени в изложбата "Съкровищата на България". Около врата има тясна лентовидна огърлица.

Схема на част от бродерията по ръкава

Точността на този модел, разбира се, няма как да бъде доказана, поради липсващи парченца от мазилката и зацапвания.
Десен на групички от по три точки се среща изключително често на български, сръбски и византийски изображения от периода и вероятно платове с такава шарка са били популярни. В случая точките нямат композиционна връзка с останалата част от украсата на ръкава (липсва каквато и да било симетрия или подравняване). Широките украсни ленти, от друга страна, са съобразени със силуета на дрехата - двете хоризонтални са на една повърхнина с дланта на жената, а ширината на вертикалните се променя в завимост от ширината на ръкава (по-голяма при рамото и по-малка при китката). Поради тези причини считам, че за ушиването на оригиналната риза е използван плат на точки, който след кроенето е бродиран допълнително в същата цветова гама.

Реконструкция на костюма
Аз в кадифена рокля
Роклята е от кадифе с памучна подплата (употребата на подплата също е засвидетелствана през периода), със сърмена бродерия и месингови копчета. Ръкавът е функционален и при нужда може да се облича, както е показано. Туниката е памучна и бродирана с памучни и копринени конци, като разположението на украсата следва максимално точно оригинала. Шапката е тип барета, апликирана със сърмени ширити, стъклени мъниста и бродиран копринен шлейф. Според Веселина Инкова ("Калояновото погребение") сърмените украси често се продавали във вид на готови ивици и шнурове, които да се пришиват към дрехите.
Процепът отпред стига до кръста, както е на стенописа, но практически само първите две-три копчета се разкопчават при обличане и събличане на дрехата. Всъщност при толкова свободна кройка дори малко по-широк отвор за врата би бил напълно достатъчен. Обстоятелството, че и двете жени по времето на изобразяването са имали малки деца, както и личният ми опит в това отношение ме навеждат на мисълта, че подобни дълги разрези са предвидени за удобно кърмене. За съжаление наличните портрети не са достатъчни, за да се изведе някаква статистика и да докаже подобна хипотеза.
Аз и Камен


Две от децата
Две от децата (схема)
Синът на самотната жена - от четирите деца това се различава най-ясно. Горната дреха е с процеп до долу и се затваря с припокриване, подобно на изобразените в Станичене. Украсена е с две бели ивици, които обточват процепа, и при рамото се вижда нещо като връзки или илици. Ръкавът е висящ, може би декоративен, а може би с двойна функция. Различава се ясно при рамото, но не и надолу и е трудно да се съди за дължината му. Туниката е с напречни украсни ивици при бицепсите и при китките.
Другото момче - от трите деца на ктитора се различава най-ясно и въпреки това не се разбира почти нищо (схемата е резултат на продължително взиране и догадки). Деколтето на горната дреха е по-остро и по-широко, така че се подава долната риза. Не се различава процеп или закопчаване и на двете.

Реконструкция по костюма на едно от децата (автор Иван Вълчев)
Син кафтан
Връхната дреха е вълнена, поръбена със светли конци. Закопчаването е с месингови копчета. Ръкавът е дълъг и функционален (при нужда може да се облече върху туниката, при което се набира и се получава допълнителен декоративен ефект.) Туниката е ленена и не следва дословно стенописа - липсва напречната декоративна ивица, за сметка на което са добавени триъгълници при китката. За употребата на кесии от ленен плат и текстилни колани свидетелстват археологически находки от периода.


Свещеникът
Свещеникът - схема

От неговият портрет също не е останало много. Асен Василиев описва дрехите му като сива-бяла мантия и "епатрихил в охрово-кафяв цвят, украсен с успоредни водоравни и отвесни черти в отделни карета."
Според мен под мантията има поне още една дреха, стигаща до земята с ширити при китките, а епатрихила освен с правоъгълни карета е украсен с малки пискюли в долния си край.

Google+