Включена е информация за намереното на местна територия, сравнено с видяното от стенописите. Писмените свидетелства и находките от съседни региони са не по-малко ценни, но предоставят поле за повече и по-свободни тълкувания. Отделено е голямо внимание на видовете колани, тъй като те представляват важна конструктивна съставка от облеклото. Въпреки че част от женските бижута - диадеми, прочелници, надушници и гривни - също имат носеща и прикрепяща функция, описанието и класификацията им е тема за отделна, доста обширна статия.
ПЛАТОВЕ
Открити са фрагменти от копринени, ленени, памучни и сърмотъкани платове. Прави впечатление слабото застъпване на вълната (гроб от XII в. край Плевен, крепостта Калиакра, Монтана - всички намерени вълнени материи се свързват с гайтани или колани); липсата на коноп; широкото разпространение на памука (отново местност Стражата край Плевен; крепост Калиакра; селата Неговановци, Кабиле и Янтра). Употребата на коприна и лен явно не е била дефинирана по класов признак – в Калояновото погребение е намерен ленен плат, вероятно от подплата, а жените от с. Янтра са украсявали главите си с копринени ленти и шнурове. Разновидност на копринените платове са воалите, останки от които са открити в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново. Тъканите са боядисвани в червено, кафяво, зелено, бяло и синьо, а на стенописите се виждат също жълти и оранжеви дрехи. На пръв поглед е учудващо честото срещане на червени нюанси в облеклото както на низши боляри, така и на обикновени хора - обичайно червеният цвят се свързва с владетелите. В действителност има видима разлика между обикновеното червено багрило, добивано в България от корени на брош, и пурпура (нюанс на лилавия цвят), получаван през Средновековието чрез последователно багрене с различни оцветяващи вещества и внасян със строги ограничения от Византия.
Високопоставените управници от портретите са облечени в пъстротъкани дрехи, останки от каквито се намират и в некрополите. Рядко е възможно да се изведе конкретен десен, но съхранената до днешно време продукция на търгувалите с България византийци и италианци дава известна представа колко красиви и сложни са могли да бъдат оригиналните шарки. Първите три изображения долу показват десени от дрехите на цар Константин Тих, съпругата му Ирина и севастократор Калоян, според портретите им в Боянската църква.
Върху част от намерените на българска територия късчета плат има съчетание на няколко различни цвята (например в гроб № 34 от Неговановския некропол - златно, сребърно, кафяво и черно; гроб №65 от некропола в Дриново - златно, охра, синьо и червено ). Изобщо честото съчетаване на златно и сребърно при украсата на дрехите и тялото очевидно е характерен за периода обичай.
Поради климатичните ни особености най-често откриван в некрополите е метализираният текстил (сърмата). Под това общо название може да се разбира изцяло лъскава тъкан (брокат), плат с втъкани тънки метални лентички (ламе) или текстилни нишки, увити в метално фолио (предена сърма). Ползвана е за дрехите на хора с разнообразен социален статус, като при по-бедните служи предимно за украса на главата. Предената сърма е с различен състав - текстилната й част може да е от лен, коприна, памук, а металната от сребро, злато, мед, калай.
С цел по-голяма пищност при украсяването в някои случаи сърмената тъкан е била нагъвана и плисирана, след което зашивана върху друга, обикновена основа. Такива "фризирани" тъкани са намерени в Янтренския и Дриновски некропол, в Крумово кале и в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.
От запазените в България църковни тъкани от XIVв. (Охридската, Рилска и Бачковска плащаници) и анализа на останките от дрехите на Калоян във Велико Търново и епископа от църквата "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали се вижда, че скъпите копринени и сърмени тъкани са били заздравявани с подплата от коприна или лен.
Друг материал, използван за изработка на дрехи, е кожата. Повечето описани находки са от църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, където в два от случаите намереното е при торса и вероятно е част от връхна дреха (гробове № 18 и 5-1) и в три - при главата, като част от шапка (№ 51, 28-1 и "Сено"). На много от аристократичните портрети се вижда и поръбване с пухкава кожа на горните дрехи.
УКРАСА ВЪРХУ ПЛАТОВЕТЕ
Традиционната украса е бродерията - сърмена и бисерна, засвидетелствана при разкопки, и обикновена, наблюдавана на стенописите. Сърмената има две разновидности според начина на изработка - чрез прокарване през плата и чрез прикрепяне върху него посредством допълнителна тънка нишка. През XIVв. преобладава вторият метод, при който се пести от скъпите материали. Мотивите, доколкото могат да се възстановят, най-често са растителни или геометрични, но има и сложни зооморфни модели като двуглавите орли от Дворцовата църква във Велико Търново (на картинката горе). Обикновената бродерия почти не е оставила следи в погребенията поради лесното си изгниване, но на някои от по-запазените портрети може да бъде разгледана с подробности. Цветовете й са синьо, сиво, черно, червено, зелено и се изпълнява не само върху равен фон, но и върху орнаментиран плат.
Освен различни видове конци като украса се пришиват готови тъкани ленти (в погребение от Плевенско), вълнени гайтани (крепост Калиакра), бисери (Силистра и Велико Търново), метални пластинки (Трапезица, с. Янтра). Още по-разнообразни са украсите на женските шапки. Тук към досега изброените се включват и стъклени мъниста, пайети от морски охлюви, сребърни позлатени лентички, копринени шнурове.
КОПЧЕТА
Копчетата са често намирани в средновековните некрополи и понякога са единственият ориентир относно облеклото на погребаните. Най-разпространената им разновидност е обикновена куха сфера с петлик за пришиване към дрехата, но се срещат и по-интересни екземпляри. Прилагам схеми и снимки на някои от тях:
Някои интересни находки:
- Некропол към крепостта Калиакра - всички намерени копчета са бронзови; едно от тях представлява "полусфера с назъбен край като цветче".
- Некропол към село Неговановци - намерени са медни, сребърни и бронзови копчета. В костюма на една от погребаните жени очевидно са използвани за декорация (подредени са около врата, където няма какво да закопчават). По същия начин, около врата и с декоративна цел, са разположени малките сребърни копчета от погребения № 14 и № 39 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново и № 15 от некропола при с. Боженица.
- Некропол към село Янтра - намерени са медни копчета, посребрени и позлатени; калаени копчета с украса на ивици; стъклени копчета, покрити със златиста боя. На гърдите на един от погребаните мъже са били подредени съвсем малки (3 – 7 мм) редом с големи (8 – 12 мм) копчета - явно се е търсел по-ефектен вид на дрехата.
Като цяло размерите на копчетата (по-точно на сферичната част) са с диаметър между 5 и 18 мм. Материалите, от които са изработени, са изключително разнообразни - освен гореспоменатите бронз, мед, сребро, калай и стъкло се срещат още кост (с. Иваняне; Делимонево кале; крепост Червен) и злато (Силистра, Варна). "Намират се и по-луксозни екземпляри - с вложени в цилиндрични гнезда бисери, като тези от некропола на старопрестолния Търновград (на гара Трапезица), или пък с канелирана повърхност и вложена в гнезда със същата форма стъклена маса, като тези от една колективна находка от Враца" (Нешева, Виолета. Приноси към проучването на облеклото през Втората българска държава. В: Археология.1976, 2, стр. 23). Бройката им варира от нула до осемдесет и пет (!) в костюма на един и същи човек. Интересно е също, че понякога са намирани подредени асиметрично - само при едната ръка, или на един ред при едната ръка и на два при другата. Освен с копчета, отворите на дрехите вероятно са били затваряни с шнурове, за което подсказват находки от София и с. Неговановци. В некропола на Калиакра върху гърдите на скелет е намерена и "закопчалка от кости, цилиндрична, завършва с две полусфери в двата края, отделени с дълбоки нарези, дълга е 75 мм, диаметър на цилиндричната част 6 мм" (Бобчева, Любка. Некропол от XIII - XIV век в Калиакра. Известия на народния музей Варна, XIV, 1978 стр. 179). С шнур са завързани наметалата на дарителите Калоян и Десислава от Боянската църква, а на фрески със светци и воини от същия период са показани и богато украсени закопчалки за мантии.
КОЛАНИ
Скъпите колани на знатните са доказателство за усърдието, с което средновековните портретисти са предавали наблюдаваните от натура детайли. На различни места в България - Велико Търново, Варна, Силистра, Монтана, Шумен - са намерени колани с множество изящни сребърни позлатени (в един от случаите - златни) апликации, напълно сходни с нарисуваните на кръста на ктиторите от Долна Каменица, Карлуково и Станичене. Освен богатата и красива декорация прави впечатление дължината на коланите - между 135 и 210 см. От портретите се вижда, че след закопчаването им единият край се оставя да виси свободно надолу, за да се покаже и ефектният гравиран накрайник. Металните елементи се нитоват нагъсто върху текстилна лента, специално тъкана, за да издържи тежестта им. Съставът й може да бъде смес от ленени, копринени, вълнени и сърмени нишки. На отделна висулка се прикрепя кесията. Съдейки по значително по-добре съхранените сръбски портрети, на колана си благородниците са окачали и бродирани кърпички.
Аналогичните колани на простолюдието са украсени с железни, оловни (с. Неговановци), калаени (с. Янтра) и медни (Преслав) гарнитури.
Не винаги коланите са били украсени с апликации - в Кърджали са намерени останки от колан, състоящ се от двупластова платнена лента и закопчаван с малки копчета; такъв може би е носела и една от погребаните в Преслав жени. В некропола на хълма Трапезица е открит пояс от сърмотъкан текстил. Кожен колан, завързан с плетено кожено шнурче вместо катарама, е носел един от жителите на Преслав, а дрехата на малко момиченце от с. Янтра е била препасана с метализиран шнур. Жител на Калиакра е носел на кръста си три кръгли катарами, вероятно част от някакво декоративно опасване. В някои погребения са намерени само метални езичета и може би самите катарами са били текстилни.
Според Виолета Нешева през Второто българско царство се развива женското закопчаване на колана с пафти: "Тези коланни украси, толкова типични за възрожденския женски костюм, имат дълга история, преди да се превърнат в едно от най-българските по своя характер украшения. През Средновековието, до XIV – XV в., се разпространяват малки кръгли пафти, често удължени и заострени от едната страна, в средата изпъкнали, с релефен орнамент - розета или други стилизирани растителни мотиви, по края с бордюр със или без релефна украса. Най-ранната такава пафта е намерена при разкопки в Нови пазар и се датира в VIII в. От този тип са една значителна част от варненските пафти [...]. Те са бронзови, с кукички или халкички за прикачване една към друга (носени са били по две), с вертикални пръчици на обратната страна за нанизване на колан от платно" (Нешева, Виолета. Средновековни накити от Варненския музей. В: Известия на Народния музей Варна. Варна, 1985, стр. 116).
--------
Литература
Атанасов, Г., Two belts from 14th-century male burials in Drastar (now Silistra, NE Bulgaria), Archaelogia Bulgarica XV, 2 (2011), 87-89
Бобчева, Л. Некропол от XIII - XIVвек в Калиакра - Известия на народния музей Варна, XIV, 1978
Бойчева, Ю. Функционални и иконографски особености на плащаницата през XIV - XVв. Византийски плащаници в България, Проблеми на изкуството, 2005, 4, БАН, София
Буюклиев, Хр., Средновековен български некропол в района на Чаталка, Старозагорско, Известия на музеите от Югоизточна България, т. V
Бъчваров, И. Янтренски некрополи (Два средновековни некропола от XIV век при село Янтра, Горнооряховско).В.Търново, 1993
Георгиев, П.; Т.Михайлова. Некрополът при кръглата църква в Преслав (Разкопки 1969 - 1973г.) - В: Плиска - Преслав, т.6, С., 1993
Дончева, С. A silver gilded belt from the 13th-14th Century, Archaeologia Bulgarica 10 (2006/1)
Инкова, В., Калояновото погребение - технико-лабораторни изследвания , БАН, 1979
Манова, Ек. Видове средновековни облекла според стенописите от XIII - XIVв. в Югозападна България, Известия на Етнографския институт и музей, V, 1962
Митова-Джонкова, Д. Археологически данни за селската носия в Северозападна България през XIVв., ИЕИМ, III, 1958
Нешева, В. Металообработване, ювелирство, предачество, шивачество, тъкачество и обущарство. Обработка на кост, дървопреработване. Селско стопанство и риболов. В: Средновековният Червен, 1. София, 1985
Нешева, В. Средновековни накити от Варненския музей. В: Известия на Народния музей Варна. Варна, 1985
Нешева, В. Средновековен некропол във Вътрешния град на Преслав - Археология, 1979, №2
Нешева, В. Приноси към проучването на облеклото през Втората българска държава - Археология, 1976, № 2
Овчаров, Д., Ж. Аладжов, Н. Овчаров. Големият царски дворец във Велики Преслав, т.1. Преславската патриаршия през Хв., С., 1991
Чокоев, И. Някои наблюдения върху текстилни материали от некропола на църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново (Проучвания 1992 - 1993г.), Известия на Исторически музей - Велико Търново, XIII/1998
Чокоев, И. Текстилни материали от епископска гробница, открита в църквата "Св. Йоан Предтеча" в град Кърджали (предварително съобщение), Археология, 2001, № 1-2
Чокоев, И. Текстил от средновековен некропол край с. Крепча - 35 години след разкопките, УИ "Св.Кирил и Методий", 2010
Чокоев, И. Текстил от средновековни археологически обекти в България, Фабер, 2006
Чокоев, И.Текстил от позлатен сребърен пояс (24 104, РИМ – Шумен) (под печат)
Чокоев, И.Текстилни фрагменти, открити в гроб от средновековен некропол край с. Дриново, Поповско (под печат)
Fischbach, Fr.Historic textile patterns in full color, Dover Publications, 1992
