СРЪБСКА АРИСТОКРАЦИЯ XIII-XIVв.
От общия списък на сръбските средновековни стенописни портрети са изключени всички монашески, парадни царски и посмъртни изображения, както това е направено и при българските.
Арилье, църква "Св. Ахил" - 1296г.
Синовете на крал Стефан Драгутин - Владислав и Урошец. Интересен е необичайният десен на дрехите им - сини и зелени ивици на бял фон.
Велучки манастир - 1373-1377г.
Оливер, Деян, Братан и Константин
Горни Козяк, църква "Св. Георги" - ср. на XIVв.
Георги, Тихослава и техният син. Двамата мъже са облечени в еднакви тъмносини кафтани с къси ръкави, препасани с апликирани колани, на които виси по една кърпичка. Краката на бащата не са се запазили, но момчето е обуто в черни ботуши. Майката е облечена подобно на двете момичета от скита Глигора - горна дреха с декоративни ръкави и сърмени ширити и риза с големи, бели, стигащи почти до земята ръкави, покрити с бродерия.
Дечани, манастир, - 1335 -1348г.
Георгие Остоуша Пекпал. За снимките изказвам благодарност на Ненад Вукичевич и неговият чудесен сайт www.srpskoblago.org Необичайното тук е късата дреха на младия ктитор и особеният жест, с който е притиснал наметалото към гърдите си. Самото наметало е без украса, но с ярка подплата.
Добрун (Крушево), манастир - 1343 -1383г.
Жупан Прибил със синовете си Стефан и Петър и зет си Стан. Правят впечатление апликираните колани, сходни с намираните в България, и разрезите в долният край на дрехите. Такива разрези не се виждат на българските стенописи, но това може би се дължи на факта, че повечето от тях са най-повредени именно в долния си край. Същевременно в градски и селски некрополи (Преслав, Неговановци) са откривани копчета на гърдите и между краката, но не и около кръста на погребаните. Една от възможните реконструкции на техните дрехи би изглеждала точно като туниките на този стенопис.
Каран, Бяла църква - 1332-1337г.
Жупан Браян, съпругата му, трите му дъщери и синът му.
Кучевище, църква "Св. Спас" , пристройка-гробница - 1337г.
Воеводата Деян, жена му Владислава (на първата схема вдясно), децата им Йоан и Владимир, роднините му Радослав, Владислава (втората схема горе) и Марена (втората схема долу).
Не разполагам със снимки и на тези портрети, само с графични рисунки от книгата "Ктиторски портрети во црквата Св.Богородица во Кучевиште", любезно предоставени ми от Archangel.
Според Христо Матанов ("Югозападните български земи през XIV век"), въз основа на личните имена може да се допусне, че изобразените аристократи са с български произход, а воеводата Деян е бъдещият деспот Деян, споменат в ктиторският надпис на Земенския манастир. Сръбските му колеги изглежда не са особено убедени в тази теория ("Забелешке из Кучевишта", бел. 3)
Доколкото може да се съди по схемата, Марена е облечена и забрадена като малкото момиче от Долна Каменица. Сравнението между двата стенописа може би ще даде информация за завързването на кърпата, което в момента е трудно да се определи. Необичайна е също роклята на воеводката Владислава - с украсни ивици по цялата дължина. От българските болярки подобна украса носят само две от портретуваните в Карлуково. В случая не може да се каже дали роклята е разрязана отпред или ивиците са чисто декоративни.
Лесновски манастир - XIVв.
Портрет на деспот Йоан Оливер с модел на манастирската църква в ръце - 1341г.; втори портрет на деспота със съпругата му "царица Мария" (според друг надпис в същата църква - Ана Мария) и сина му Крайко - ок.1347г. Костюмите на Оливер са може би най-пищните мъжки костюми, представени в региона, без аналог сред българските портрети. Самостоятелният му портрет е достатъчно добре съхранен, за да се различават и най-дребните детайли, нарисувани от художника, включително бродерията по кърпичката на кръста му и мънистата, обрамчващи бродерията по гърдите му.
Липлянска църква (?) - XIVв.
Неизвестен ктитор
Мали град, църква "Св. Богородица" - 1369г.
Кесар Новак (васал на Вълкашин), кесарица Каля, децата им Мария и Амирал. Снимката е публикувана от потребителя Sula във форуми "Бойна слава". Дрехата на кесеря е украсена с висящи ръкави, чиито силует ги отличава както от тези на жупан Браян (виж по-горе), така и от тези на станиченските ктитори. Следователно може да се допусне, че декоративните ръкави в мъжкия костюм на Балканите през XIVв. са не по-малко разнообразни, отколкото в женския.
Милешевски манастир, църква "Възнесение Христово" - 60те години на XIIIв.
Портрет на Стефан Владислав, зет на българският цар Иван Асен II. Облеклото му повтаря това на баща му и брат му от същия стенопис и не включва владетелски инсигнии.
Нова Павлица, църква "Въведение Богородично" - около 1389г.
Братята Стефан и Лазар Мусич, роднини на княз Лазар.
Охрид, църква "Богородица Перивлепта", параклис "Св. Григорий"
Гргур и Вук Бранкович с цар Урош
Охрид, църква "Св. София", параклис "Св. Йоан Предтеча"
Деспот Йоан Оливер, жена му Мария, синовете му Дамян и Видослав - 1347-1350г.
"Йоан, севаст Просеник" - 1350-1360г.
Полошки манастир, църква "Св. Георги" - 1343-1345г.
Иван Драгушин, син на Марина Смилец, със съпругата си. Костюмът и короната силно наподобяват тези на сина на Михаил Шишман от Долна Каменица. Липсват обаче скиптърът и орлите по дрехата, а в прилежащия надпис не е посочена титла. Роклята на съпругата е прорязана по цялата си дължина отпред и закопчана с гъсто разположени малки копчета, какъвто вероятно е случаят и с малката болярка от Карлуково (чиято връхна дреха също е с висящ ръкав и заострено деколте).
Псача, църква "Св.Никола" - 1358–1360 г.
Севастократор Влатко, съпругата му Владислава, сина му Углеша, родителите му и още две момчета.
Раматия, църква "Св. Никола"- 1392-93г.
мъж и жена (княз Лазар и княгиня Милица или войводата Никола Зоич със съпругата си Видослава)
неизвестен свещеник с брат си и сина си
Сопочани, манастир "Света Троица" – 1263–68г.
композиция "Смъртта на кралица Ана Дандоло" (кралицата е заобиколена от скърбящите си роднини)
Студеница, манастир, църква "Св. Йоаким и Анна"
Крал Стефан Радослав и съпругата му Анна Теодора Комнина.
Трескавец, манастир "Св. Богородица" или "Успение Богородично" - 1350 - 1360г.
Млада двойка ктитори - неизвестен севастократор с жена си (титлата се знае от частично запазеният надпис на гръцки)/ тепчията Градислав със съпругата си.
