ЦАРСКАТА ДВОЙКА ОТ БОЯНСКАТА ЦЪРКВА
Константин Асен Тих
Облечен е в ранния вариант на византийски имперски лоросен костюм. Името на костюма идва от ивицата лорос, украсена със скъпоценни камъни, която се увива около тялото, и чиито край се носи преметнат върху ръката. Счита се, че лоросът е наследник на римската трабеа триумфалис - пурпурна златовезана тога, носена от римските консули при откриване на игри или по време на триумфални процесии. (Parani, Maria G., Reconstructing the Reality of Images - Byzantine Material Culture and Religious Iconography (11th-15th Centuries), Leiden, Boston, Brill, 2003). Във Византия в този вариант лоросът се носи между шести и дванадесети век, а в България очевидно и по-късно. Лоросът на Константин е изрисуван много детайлно и може да се проследи увиването му около тялото, което явно е по модел на тогата-първоизточник (на втората картинка). Основната дреха - багреницата, е украсена със златни ивици и със същите геометрични мотиви, както лороса, което предполага че са проектирани като комплект. Останалите царски символи са корона с бисерни нанизи (пропендули), скиптър, червени ботуши с бисерна украса и вероятно акакия (торбичка с пръст). Интересно е, че короната е затворена и полусферична. Във Византия такъв тип корона се носи след края на единадесети век в комбинация с късната форма на лоросния костюм (при който златната ивица е с отвор и се нанизва през главата, вместо да се увива около тялото).
Ирина Ласкарис
За разлика от византийските си колежки царицата не носи лорос. Костюмът й се състои от багреница, мантия, закопчана с две огромни брошки, скиптър, корона и тясна огърлица на врата. Короната е сравнително ниска, с платнено дъно на ивици, а прическата под нея е украсена с бисери. Яката на багреницата е покрита със зелена бродерия, различна от украсата при полите и маншетите. Напълно вероятно е да представлява отделна част от костюма, която се носи върху роклята. Наметалото е поръбено с бисери и скъпоценни камъни и избродирано със сложни фигури, които за съжалание не се виждат в цялост.
