Портрети от църквата "Св. Богородица" в с. Долна Каменица (1323-1330г.). Съдържание
- Деспот Михаил
- Бащата и синът от главната ктиторска композиция
- Майката
- Дъщерята
- Двамата братя от втората композиция
- The Headdress Of Three Female Ktetors` Portraits From Donja Kamenica (на английски)
"В църквата в Долна Каменица са изобразени три ктиторски композиции и една с деспотската двойка, владяла областта.... В първи регистър на южната стена на наоса Богородица с младенеца в скута си е протегнала ръка да поеме модела на храма, който й поднасят двама богато облечени велможи и момче. Този, който държи храма,е с кафява дълга дреха с ниско поставен колан от метални пластинки, съединени с шарнир. Широки бордюри в охра минават около шията, по рамото, под мишницата и се спущат успоредно на ивицата с копчетата. Ръкавите завършват със същия бордюр и под тях се подава бяла риза, бродирана на гривни от червени и кафяви цветчета. Маншетите са силно заострени върху китката. Дрехата на втория ктитор е със същата кройка, но по-тъмна като цвят и галоните от кожа изпъкват по-ясно около яката и по протежението на закопчаната пазва. (...) В съседство на западното рамо на кръста са изобразени двама ктитори -монаси. (...) Единият е великосхимник, съдейки се по черните одежди и островърхата качулка (кукул), а другият с тъмнолилаво расо и черна калугерска шапка е свещеник. В горния притвор в първи регистър на западната стена е разположена ктиторска композиция - главният ктитор и съпругата му, държащи модела на храма между тях, двете им деца - момче и момиче, и небесен сегмент с благославящ Христос. Ктиторката е с червена рокля на златни ромбове с кръгчета по средата. Ръкавите са отворени и висящи от рамото надолу. Под тях се виждат заострените кремаво-бели ръкави на ризата, украсени с "гривни" от кафяви маргаритки. Под обточените с кожа поли се подават остри червени обувки. Бял воал обгражда лицето, а друг се спуска над ниската шапка с правоъгълна форма (коаф). В основата си тя има златен обръч със скъпоценни камъни. В тон с него са пропендулите, ветрилообразните обици и огърлицата на шията. Момичето, допряло се до майка си, е облечено в светлозелена туника с десен на жълти точки с много широки прорези на ръкавите (тюрко).(...) Кремаво-бял воал покрива косите на девойчето и се спуска на раменете му. Обеците, огърлицата и обувките са същите като тези на майката. Ръцете на момичето, украсени с пръстени, са вдигнати към модела на храма над него. Ктиторът е с одеянието, което носи и на другия портрет в наоса. Тук то е запазено и в долната си част - кафявите поли са обточени с кожа от двете страни и отдолу по ръба. Под тях се подават черни обувки. Момчето, застанало от външната страна на баща си, е със същото облекло. То е вдигнало ръце, сочещи надясно към другите членове на семейството му. В долния притвор северно от входа в храма е изобразен деспот Михаил, син на цар Михаил, както съобщава частично запазеният надпис (...), със съпругата си и небесен сегмент с благославящ ги Христос. Той е облечен в свободно разтворена далматика, богато украсена с извезани двуглави орли и широки бордюри с бисери в златно. Ръкавите от лакътя надолу са от бял плат и със същите маншети като бордюрите. Дрехата е стегната с ниско поставен колан, чийто край се спуска до коленете. Украсата с двуглави орли отговаря на деспотския сан на Михаил. Главата му е увенчана с ниска трапецовидна корона, обсипана със скъпоценни камъни, а две пропендули от перли се спускат пред ушите му. Според И.Билярски, такава корона не откриваме в нито един балкански деспот през XIV - XV век. Кестенявите коси са прибрани на тила и разпиляни върху раменете. В дясната си ръка Михаил държи скиптър, завършващ с кръст. Деспотицата също е облечена с дреха, богато украсена с бисери на златен фон. Короната й се състои от обръч, обсипан със скъпоценни камъни и боне, покрито със златна мрежичка, в която са прибрани косите. Малки кръстчета са инкрустирани там, където се пресичат нишките на мрежата. Големи златни ветрилообразни обици с перли завършват украсата на главата. Младата деспотска двойка е с ръце, вдигнати в знак на молитва към изписаното в средата бюстово изображение на Христос в трицветен сегмент със звезди. Цветът на одеждите и на двамата е силно избледнял, като на места е червен, а на други тъмносин. Христос е в същите одежди, както в сцените от Празничния цикъл."
Теодора Бърнард, "Църквата "Св.Богородица" в с.Долна Каменица (XIVв.)
Деспот Михаил
Надписът до портрета гласи "Михаил деспот, в Христа Бога верен син на Михаил цар ...". Теодора Бърнард разглежда различните версии за идентичността на този деспот и приема за най-достоверна тезата, че това е неизвестен от други извори син на цар Михаил Шишман.
В съответствие със сана си Михаил е облечен в изключително красива тържествена горна дреха, украсена с дебели жълти ленти, покрити с перли. Между тях са избродирани птици и лилии. Всички изследователи са единодушни, че птиците са двуглави орли, но мазилката е надрана и въпреки внимателното си взиране не успях да видя ясни следи за това. Поради тази причина прилагам схема с двуглави орли и рисунка-реконструкция с едноглави такива. Закопчаването на дрехата е централно, с няколко големи топчести жълти копчета. Долната част на стенописа е повредена и няма как да се прецени докъде стигат полите, но сравнявайки с рисунките на други подобни дрехи, например тази на деспот Константин от Лондонското четвероевангелие, може да се допусне че дължината е до средата на прасеца. Цялостният й вид съвпада с описанието на Псевдо-Кодин в "Книга на ранговете" за византийският деспотски кавадион - кафтаноподобен, пурпурен на цвят, обточен със златисти бордюри и апликиран с бисери.
Детайли от колана на снимките, с които разполагам, не се различават, но на някои графични схеми се виждат апликации.
Долната туника на пръв поглед изглежда бяла, но при по-внимателно вглеждане се оказва червена, с широки жълти маншети, закопчани с по един ред малки копчета. Деколтето й е заострено и повтаря това на кавадиона.
Ансамбълът е завършен от владетелски инсигнии - корона и скиптър. Проф. Георги Атанасов вижда в тази корона отражение на византийския церемониал, според който царският син, ако е прокламиран за деспот, носи венец с четири скъпоценни камъка, вградени в арковидни камери. Такива венци имат деспот Константин и малкият Иван Асен от миниатюрите в Лондонското четвероевангелие. Короната на Михаил също е увенчана със скъпоценни камъни – три отпред и вероятно един отзад, но в конструкцията й има съществени различия: горната й част е оформена със зъбци; камери липсват; скъпоценните камъни са вложени в отделен изпъкнал обков (камарки). От двете страни на лицето се спускат перлени висулки - пропендули, които нито са споменати при Кодин, нито се виждат изобразени на портретите на византийските деспоти.
Най-близкият паралел на тази корона е изобразен при Иван Драгушин, син на деспот Алтимир, от стенописа в Полошкия манастир (1343-1345г.) И двете украшения имат зъбци, увенчани с бисери, по три големи скъпоценни камъка и пропендули. Отново обаче сходството не е пълно. Венецът на Драгушин най-вероятно е бил еднакъв от всички страни – с четири равномерно разположени арки за четирите скъпоценни камъка. При короната от Долна Каменица липсва дори централна симетрия – крайният ляв зъб е видимо по-масивен от останалите, а крайният десен – по-тънък. Предвид майсторството, което проявява художника при украсяването на църквата, е трудно тази "неточност" да се отдаде на неумение. Трите скъпоценни камъка са с три различни размера и форми и не са разположени равномерно, а са скупчени отпред. И най-сетне, крайните зъбци са обрамчени по цялата си височина с бордюри от едри перли. Това допуска наличието на обособени предна и задна част, както на унгарската кралска корона от XIIв.
На схемите прилагам възможни варианти за оригиналния вид на Михаиловата корона, погледната отгоре и отстрани. Приемам, че отпред украсата все пак е симетрична, с един голям скъпоценен камък в средата и два еднакви, по-малки, от двете му страни. Ако е спазен византийският етикет, отзад на тила би трябвало да има още един камък, който също е отбелязан.
Бащата и синът от главната ктиторска композиция
Ктиторът - тъй като главата и колана са много добре запазени и се различават фини детайли, а торса е в доста лошо състояние, личното ми мнение е че цветът на дрехата е формиран от по-нетрайни видове боя. Около врата се вижда нещо, което напомня козина, също и по долния ръб на дрехата - може би последната е обточена с кожа. Вероятно целият костюм е доста по-богат, отколкото изглежда в момента. За страничното закопчаване съдя по малък участък в долната част на стенописа, който е доста по-добре запазен от останалото. Някои детайли от силуета на ръкавите показват, че вероятно костюмът се състои от горна дреха с къс ръкав и риза в подобен цвят. Коланът е много широк и сравнително къс, с богата украса. Съдейки по подобни като форма археологически находки, това трябва да са позлатени метални апликации. От лявата му страна виси нещо жълто, подобно на шнур - може би кесия, а може би част от украсата на дрехата, трудно е да се прецени. При сръбски портрети (жупан Браян от Каран, деспот Оливер от Лесново, братя Мусич от Нова Павлица, севастократор Влатко от Псача) и на това място съм виждала бяла кърпа.
Синът му - закопчаването на горната дреха представлява предположение, базирано на неясни петна по стенописа, тъй като въпреки ясно различимия процеп на дрехата не се виждат копчета. Маншетите са малко особени, не е ясно дали чертите по тях са от бродерия, или нашити плътно гайтани. Такива черти има и по други ръкави с триъгълници и може би са част от необходимото укрепване на плата на това място. Самите триъгълници са двойни - има ги и от двете страни на китката. Под колана се вижда някаква дебела черна ивица. Би могла да е пояс, или някаква украса по дрехата. Самият колан е украсен с двойни лилии. Около врата също има нещо черно, вероятно яка. Краката не са добре запазени. Възможно е да са обути в ботуши, или пантофи върху черни чорапи като при ктиторите в Бояна.
Коланите и на бащата, и на сина имат интересна особеност - закопчават се с обикновена катарама около пъпа, но краищата им не увисват директно надолу, а известно време следват линията на тялото, след което се спускат покрай десния крак. Това е възможно благодарение на метално приспособление, което не се вижда добре на стенописа, но вероятно е подобно на находка от Силистра. Между стенописа в Долна Каменица и некропола в Силистра може да се направи още един паралел – в силистренския некропол са открити погребения на мъж на средна възраст и момче на около 12 години, положени с много подобни, богато апликирани колани (но без данни за родствена връзка помежду им). Портретуваното в Долна Каменица момче обаче очевидно носи колан, съобразен с ръста му – краят му стига до коляното, точно както и този на баща му, докато това в Силистра по-скоро е погребано с колана на свой възрастен родственик – украшението е дълго 2,12м и е увито два пъти около кръста му.
Майката
Ризата й е с широки ръкави, стесняващи се към китката, с напречни ивици украса. Доста е еднотипна, така че е възможно да е тъкана, а не бродирана. В края на ръкавите има тригълници, покриващи китката и вероятно захванати за пръстите с някакво шнурче. Тъй като се вижда само едната ръка на жената, не става ясно дали тригълник има и от долната страна на китката. Освен това при китката се вижда нещо като гъсто нашити гайтани – подобни има и на ризата на сина й. Роклята е от пъстър плат със златисти шарки, с къс процеп отпред при врата, без ръкави, с две декоративни парчета под мишниците.Деколтето и полите са обточени с кожа. Обувките са светлокафяви, със сравнително заострени върхове, украсени с червеникави ивици по края и с точки отгоре.
Украсата за глава е сложна. Нейна основна съставна част е цилиндричен елемент, обвит с раирана тъкан. Покрит е с голяма кърпа, а под него има друга, тясна кърпа, чиито краища вероятно са увити около врата. В основата на цилиндъра стои скъпоценна диадема, украсена със сини камъни, към която на перлени висулки са окачени големи наушници. Ваня Павлова сравнява визията на тази диадема с няколко находки от България и съседни страни. Всички намерени подобни диадеми са съставени от шарнирно свързани касети, чиято украса включва филигран, гранули и "камъни" - стъклени, седефени, полускъпоценни. Като общи дължини са посочени 40,5см, 34см, 21см и 16см (последната обаче е на ненапълно съхранен накит), тоест, всички тези диадеми не са достатъчно дълги, за да обхванат целия череп в областта на челото на възрастен индивид. При ктиторката от Долна Каменица също е логична къса диадема, тъй като цялата задна част на главата й е закрита от горната кърпа и ефектът от един дълъг накит би се изгубил. При една от споменатите находки – тази от Прилеп, Македония – диадемата е част от съкровище заедно с чифт наушници, които също силно наподобяват нарисуваните в Долна Каменица. Наречени са "драгижевски тип". Изглежда точно те са били популярни сред аристокрацията през XIVв., тъй като много подобни са и наушниците на деспотицата от църквата в Станичене и на ктиторките от църквата в Калотина.
Експериментите показаха, че това забраждане може да бъде външно наподобено по два еднакво добри начина. При първият тюрбанът всъщност е кръгла шапка с твърда основа, към която са пришити двата воала и е закрепена неподвижно диадемата. Цялата конструкция е лесна за слагане и носене, но непрактична за поддръжка. При вторият главата се увива с първият воал и се пристяга с диадемата, а върху нея се поставя твърд текстилен обръч, към който с игли е прикачен вторият воал. Забраждането изисква повече време, както и наличие на помощник и огледало, но съхранението и поддръжката на отделните елементи (чиито първообрази несъмнено са били скъпи и ценни за притежателката си) са значително улеснени.
Дъщерята
Роклята (или връхната дреха) е с много широки ръкави, стигащи почти до земята. Цветът на ръкавите е различен от този на основната част, но и двете тъкани са покрити с еднакви жълти точки. По ръба на ръкавите има бяла ивица, която е или украса, или подгъв, ако роклята е с подплата. Рокля от същия период (XIVв.) с такива ръкави, включително различните десени и бялата ивица, носи деспотица Ана-Мария на портрет в Лесновския манастир. В нейния случай от двете страни на гърдите има нашити с бисери ивици, така че всъщност е възможно дрехите да са две, облечени една върху друга.
Десенът на точки изключително наподобява десена на късче италианска тъкан, датирано края на XIV - началото на XVв. Плата е копринено кадифе със сърмен вътък, тоест жълтите точки всъщност са златисти.
Деколтето на момичето от Долна Каменица е тясно и обточено е с кожа, както при майката. На снимка отпреди 1995г. се вижда късият процеп отпред, вероятно закопчан с копчета. Отдолу има риза или втора рокля с тесни ръкави, завършващи с триъгълници на китката както при майката. Тъй като двете ръце на момичето са показани в различни положения, ясно се вижда, че триъгълникът е двоен. Любопитно е, че долният триъгълник ляга върху палеца. Кърпата за глава изглежда съвсем обикновена, без украси. Вероятно големите наушници на момичето играят роля при прикрепянето й върху косата, защото друго закопчаване не се вижда. Около врата има тясна огърлица, а обувките са същите като на майката.
Прави впечатление по-простата украса за глава на детето спрямо сложното забраждане на майка му. В случая обаче разликата не може да се отдаде на възрастово разграничение, защото аналозите с портрети на сръбски болярски фамилии (Мали Град – семейството на кесар Новак, Псача – това на севастократор Влатко) и византийски такива (семейството от гробница C в манастира Хора) показват, че прости забраждания с бяла кърпа се носят и от възрастни, омъжени жени.
Частична реконструкция на костюма на момичето, с изпълнена от памучно кадифе горна дреха, може да се види тук.
Двамата братя от втората композиция
Главният ктитор - облечен е в кафтан с къси ръкави, като този път закопчаването на дрехата е централно, а не странично. Широките ивици в контрастен цвят придават пищност на дрехата. Маншетът на ризата завършва по-особено - с правоъгълник вместо с триъгълник, освен това се различава сложна украса, може би бродерия. Теодора Бърнард определя костюмите на ктитора от двата му портрета като еднакви, но на база на разгледаните детайлни снимки аз не мога да се съглася – в долния край на дрехата в голямата композиция ясно се вижда припокриването на странично закопчаване, докато в малката закопчаването очевидно е ценрално. Освен това забележимото обточване с кожа на костюма от голямата композиция не се повтаря в при този от малката.
Братът - мазилката е изпадала и не се вижда долната част на костюма, колана и общия брой копчета. Процепът на дрехата отпред продължава вероятно до долу, но не се вижда съвсем ясно. Кожената яка обаче стига само до средата на гърдите и се закопчава в основата на врата с нещо като малка панделка. Надолу се виждат и две големи бели копчета. Според Виолета Нешева: "Намират се (става дума за копчета - бел. моя) и по-луксозни екземпляри - с вложени в цилиндрични гнезда бисери, като тези от некропола на старопрестолния Търновград (на гара Трапезица), или пък с канелирана повърхност и вложена в гнезда със същата форма стъклена маса, като тези от една колективна находка от Враца". Триъгълниците по китките са двойни и въпреки че в тази част стенописът е много добре запазен, не се вижда прикрепяне към китката или пръстите на ръката. Затова пък се виждат загатнати напречни линии – може би част от пристягане на ръкава. По колана има апликации.
