При изработката и на двете схеми за спазени цветовете, описани от Лиляна Мавродинова в книжката й, посветена на карлуковските скитове. Според нея двете момичета носят позлатени наръквици (накитници), но е възможно също това да е украса на долната риза. Оцветяването след края на двете черни ивици при ръката на дясното момиче би дало някакъв ориентир, но от чернобяло изображение това няма как да се види. Горната туника силно наподобява изобразените в Станичене - бяла, с много широки и дълги ръкави от тъкан на малки фигурки. Особеното е при деколтето - доста широко, украсено с цветна ивица, два реда бисери и скъпоценен камък (може би брошка?). Възможно е този камък да има и функцията на закопчалка.
Горната дреха наподобява дълъг елек. Деколтето й плавно преминава в процеп до долу, обточен с ширити и закопчан доста нарядко с малки кръгли копчета. Такава дреха не се среща по другите запазени български портрети, но много подобна носи съпругата на Иван Драгушин на портрета си в Полошкия манастир (1343-1345г. ). Отзад падат дълги декоративни парчета. Принципно изглеждат достатъчно широки, за да са част и от функционален ръкав, но не и чак толкова, че да поберат плата от ръкавите на туниката. Лиляна Мавродинова споменава, че това всъщност може би е наметало, но раменете са доста добре запазени и тъй като там не се вижда допълнителен слой плат или връзки, считам това за прекалено слабо вероятно.
За разлика от малкото момиче в Долна Каменица, изобразено със съвсем просто забраждане спрямо това на майка си, тук на запазената част от главата се вижда сложна украса, включваща "т.нар. стема, почти идентична с тази върху главата на Десислава на боянските стенописи" (под стема се разбира диадема с платнено дъно), и нещо като наниз перлички, падащ надолу и настрани към ушите. Диадемата изглежда като плътен обръч със скъпоценни камъни. Такъв има засвидетелстван и от други изображения - Бояна, Станичене, - но не и от археологически находки. Същото впрочем се отнася за тесните огърлици по врата.

При момичето отляво се наблюдава същия тип покриване на ръцете. Липсва ясна ивица, която да отграничава украсата. Туниката е без хоризонталните цветни ивици на раменете, а горната дреха - без процепа отпред и с по-тясно деколте. Декоративните парчета не биха могли да се видят (ако изобщо съществуват), тъй като момичето е частично закрито от сестра си. Главата не е запазена и нищо не може да се каже за прическата.

Като цяло силуета на костюмите на двете момичета повтаря този на Арете и неизвестната жена с колан от Станичене. Двете станиченски болярки са нарисувани без съпрузи и би могло да се допусне, че тази сложна и пищна премяна е запазена за неомъжени млади жени, но на стенописа в църквата "Св. Георги" в Горни Козяк (XIVв.) такъв тип облекло носи ктиторка, която не само е омъжена, но има и дете.