Гроб №2 от некропола в центъра на града (между Дворцовата базилика и Патриаршеския дворец). Разкопките са извършени през 1978ма година. Некрополът е общо датиран XI - XVв., но дълбочината на погребението и количеството копчета го отнасят към периода XII - XIIIв.
Гробният инвентар се състои изцяло от копчета: девет покрай гръбначният стълб, пет между пръстите на ръцете и по таза, още пет встрани на гръдния кош, четири отдясно на кръста, пет в една редица по дължина на лявата ръка, три от лявата страна на таза, четири между краката. Още шест са открити при пресяването на пръстта впоследствие. Няма останки от текстил и не може да се каже дали покойникът е облечен в една или две дрехи. Все пак еднаквостта на повечето копчета (само две от тях са малко по-малки от останалите) говори в полза на версията, че те са служели за украса на горната дреха. Изглежда доста сигурно, че само единият й ръкав е бил закопчаван.
Рисунката представя различни варианти за възможното реконструиране на костюма. Голямото струпване на копчета при таза и кръста позволява да се допусне наличието на колан. Вторият ред копчета на гърдите може би е служел за украса, а може би - за предпазване на плата от провисване при мястото на закопчаването. Логично е дрехата да е имала централен разрез по цялата си дължина, но при това разположение на копчетата е напълно възможно и разрезите да са били два - при гърдите и при краката. Точно така са скроени дрехите на ктиторите от сръбския манастир Добрун и тази на византийския велможа Прогон Сгур.
Мъжко погребение от Дворцовата църква, разкопки 1993та година:
Едно копче с диаметър 0,5см е намерено под челюстта. Останалите са значително по-големи - диаметър 1,2см, и подредени по следния начин: три върху челюстта, десет от лявата страна на черепа, осем в средата на гръдния кош, четири на дясната ръка и осем двуредно на лявата, четири между долните крайници. Разликата в размерите предполага, че малкото копче вероятно е от риза, а останалите 37 - от горна дреха. Най-горното от четирите, намерени при краката, е стояло по средата на бедрото, затова най-вероятно дрехата е била прорязана по цялата си дължина. Разположението на копчетата около врата и челюстта предполага, че част от тях са имали чисто декоративна функция. За сравнение, в Калояновото погребение по ключиците са намерени няколко копчета с по-малък размер от останалите и без видима връзка с разрези по дрехата. Оформлението по ръкавите и гърдите явно също е отчасти декоративно. Разположението говори за костюм, доста сходен с предишния. И в двата случая няма останки от колан, но все пак е възможно дрехата да се е пристягала в кръста. В други погребения от същия некропол са намерени кожени шнурчета и парчета кожа при таза, също единични апликации и токи.
Илюстрация на два варианта с възможния вид на костюма. Приемам, че кройката е наподобявала тази на болярските дрехи, каквито ни се представят по стенописите - с тесни ръкави, прибрана при торса и разширяваща се от кръста надолу. По същия начин допускам за възможно да е била украсена с ивици плат от друг цвят, които да я укрепват по краищата и да й придават по-живописен вид.
Женско погребение:
Илюстрация на възможния вид на костюма. За да придобие завършеност, сложих и украса на главата. Вече ми направиха забележка, че това не е професионално, затова ще го избягвам за в бъдеще :-) Забраждането е отчасти по материали от сайта на преславския музей, отчасти по сравнение с други подобни находки - игли за коса в комбинация със сърмена лента са намирани също в Търново (6 игли) и в с. Крамолин (12 игли). Въпреки че лентите са като цяло къси и стигат до ушите, лично според мен цялата конструкция ще е много по-здрава ако сърмата е прикрепена за някаква по-дълга лента, която да опасва цялата глава и да се завързва на тила, съответно съм го нарисувала така. В статия за прочелника четох, че данни за подобно нещо има.
Забраждането беше реализирано и тествано в различни варианти на два средновековни лагера, при силен вятър и при извършване на базови домакински дейности. Основата му представлява лента от дебел лен, който замества сърмата. Лентата от своя страна е завъзана на тила в единия случай и закопчана в другия. Бялата кърпа също е прикрепена по два различни начина - под и над лентата, като е експериментирано и с бройката на иглите. Практиката показа, че най-стабилната конструкция включва забождане на бялата кърпа под носещата лента, завързване на последната и употреба по възможност на повече ъгли. Важно е кърпата да бъде от съвсем тънък и лек плат, за да не може собствената й тежест да я дърпа към тила.
