ПОРТРЕТИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА "СВЕТИ НИКОЛА" В СЕЛО СТАНИЧЕНЕ, ДНЕШНА СЪРБИЯ. Съдържание
Снимки на стенописите, както и подробна информация за църквата и дарителите - отново в TERRA BYZANTICA
Църквата е създадена през 1331-1332 г. (годините са две, защото според православния календар годината започва през септември) от местния български управител на Нишко-Пиротската област и при царуването на цар Иван Александър (1331-1371), който е представен в Западните области (линията София-Видин и градовете в днешна Източна Сърбия, които тогава са български), от своя чичо Бела Ур. От ктиторския надпис се разбира, че храмът е издигнат и стенописан с труда и средствата на Арсений, Ефимия и Константин. В последните редове се говори за осъществяването на строежа при управлението на благоверния цар Иван Александър и неговия наместник в областта господин Белаур.
Има теория, че този Константин е първият съпруг на принцеса Кера Тамара. Ако е така, това трябва да е деспотът, нарисуван в Лондонското четвероевангелие. В подкрепа на това предположение може да се изтъкне съвпадението на името, очевидната знатност на станиченската фамилия (тук са показани най-пищните болярски костюми за България от периода) и факта, че в гроб №15 на същата църква е погребан млад мъж, облечен в богата златотъкана дреха с монограми на Иван Александър - което говори, че починалият е бил изключително близък на царя. От друга страна, датата на стенописа е прекалено ранна спрямо предполагаемата дата на втория брак на Кера Тамара; ктиторът не е титулуван и макар одеждата му да е украсена със севастократорските двуглави орли, той не носи скиптър и диадема. Съпругата му е изобразена руса, докато принцесата в Лондонското четвероевангелие е по-скоро тъмнокоса.
Каквато и да е истината, изображенията в тази църква ни дават ценна информация за облеклото на най-висшата аристокрация през XIVв.
Съпругата на Константин
Като цяло много напомня облеклото на Ирина Комнина от Костур. Рокля, цялата на кръгове с бродирани двуглави орли - тъканта е абсолютно същата като туниката на Константин. Ръкави с единични триъгълници, при врата къс процеп, обрамчен с кожа и закопчан с кръгли жълти копчета. Червено наметало с украса при ръба. Косата е на плитки, завити от двете страни на лицето. Покрита е с шапка, подобна на барета, може би същата като на вдовицата от Долна Каменица, но с ясно различима диадема, и големи наушници. Кърпата, която виси отзад, е на жълти ивици. Около врата има тънка огърлица.
Тримата мъже
Облечени са на практика еднакво - кафтани със странично затваряне и висящи ръкави. Всички видими ръбове са обточени със златисти ивици. Под тази дреха има туника с единични триъгълници на китките, а на кръста - богато апликиран колан. Разликата е в цветовете - Константин е с червена горна дреха, а туниката му е цялата избродирана или тъкана с кръгове и вписани в тях двуглави орли. Вторият ктитор е със синьозелена горна дреха и червена туника на кръстове, а третият - със зелена дреха и червена туника. На схемите от сръбската книга "Църквата на св. Никола в Станичене" (автори Марко Попович, Смилка Габелич, Бранислав Цветкович и Боян Попович ) и по неговата туника има украси, но аз лично не ги различавам. В същата книга са маркирани и краката, но само като силует - или носят ботуши, или обувката се е заличила.
Авторска реконструкция на един от костюмите:
Жената с колан
Единственото запазено до днес изображение, на което се вижда жена с колан. В действителност нямаше да предположа, че има такова нещо, но схемата от книгата "Църквата на св.Никола" е абсолютно категорична и с много детайли. Според нея колана по нищо не се отличава от тези на мъжете. Горната дреха е много особена, предлагам два възможни варианта. При предната жена според мен със сигурност става дума за две различни дрехи, но при тази червените ръкави минават пред белите, за което не виждам друго обяснение освен приложените. Украсата на белите ръкави, включително двуострите крайчета, е същата като при предишната жена, но украсните ивици на червените ръкави и деколтето са доста по-тънки. Шапката изглежда същата, но наушници и огърлици не се виждат. Долната туника е жълта, без ясно различими украси.
Арета
Темата за костюма на тази болярка и неговият произход е подробно развита в статията ми "Българската аристократка Арета – една некоронована принцеса. Анализ и възстановка на облеклото", публикувана в сп. Епохи, 2018 / Том 26 / Брой 2Статията може да се изтегли от този линк. Илюстрациите към нея прилагам отделно:
1.Портретът на Арета в Станичене (снимка Ангел Йорданов).
2.Наушниците на Арета:
- А – необработена снимка на А. Йорданов (детайл);
- В – частично компютърно дорисуване на наушника;
- С – находка от типа "Драгижево" (по Павлова, В. 2006).
3.Обща схема на трите дрехи на Арета
4.Първата дреха – две възможни интерпретации според видимата ѝ част
5.Бялата риза – два възможни варианта на модела
6.Аналози на белите ръкави на Арета:
- А – портрет от Глигора, Карлуково (схема на автора и детайл по Мавродинова, Л. 1985);
- В – портрет от Горни Козяк (снимки Иван Чокоев).
7.Карта с разположението на Карлуково, Станичене и Горни Козяк
8.Частична схема на развитието на големия триъгълен триъгълен ръкав през X – XIV в.
- А – Византия;
- В – България;
- С – Западна Европа;
9.Бродерията по горната дреха – етап от компютърната обработка
10.Графична реконструкция на горната дреха
11.Видове висящи ръкави XIII – XIV в.
- А – свръхдълъг с прорез;
- В – нормалнодълъг с прорез;
- С – декоративен, сцепен по дължина;
- D – декоративно парче, падащо от рамото;
- E – декоративно парче, падащо от лакътя.
12.Авторска реконструкция на костюма (снимки Елина Тодорова).
ИЛЮСТРАЦИИ
Дамските прически
Трите болярки имат сходни прически, наподобяващи тази на Ирина Комнина и на момичето от скита Глигора, при които косата е подредена във венец от двете страни на лицето. Покрай слепоочията приблизително в един ред са вплетени бисери или мъниста. Същевременно и трите жени носят огромни наушници, които вместо под ухото са разположени зад него (при съпругата на Константин наушника дори се подава иззад косата; при разкопки на средновековни погребения обеците също понякога са намирани под черепа вместо до него). Всичко това ме кара да допусна, че ктиторките носят украсени мрежи за коса, които държат прическите прибрани и крепят наушниците. Не би могло да е воал, защото в такъв случай не биха се различавали отделни кичури и сегменти от плитките.
