Църквата на манастира е построена през XI век, но оттогава има само едно оцеляло изображение. По-голямата част от стенописите са останали от реставрацията през 1354 г . На южната стена са изобразени двама мъже и две жени, а на западната – мъж и малко момче. Над портретите в отделна лента има частично запазен надпис, споменаващ деспот Деян. Някои изследователи приемат, че съответно става дума за първия мъж от редицата ктитори и че това е Деян Драгаш. Встрани от аргументите на специалистите, личното ми мнение е, че изобразеното семейство е прекалено бедно облечено, за да е деспотско. Освен с ктиторските изображения, църквата е интересна и с някои нестандартно представени евангелски сцени, например "Изковаването на гвоздеите", където е включена средновековна ковачница. Дарителите са изобразени в естествен размер, но голяма част на мазилката на съответното място е изпадала.
Мъжките портрети
Главният ктитор е възрастен мъж с бяла брада. Запазени са по-голяма част от главата, лявото му рамо и торсът. Облечен с права червена дреха с централен разрез, за който не може да се прецени докъде стига. Вижда се обаче, че дрехата не е пристегната в кръста. Отвора около врата е достатъчно широк, за да се показва и бялата риза отдолу. Последната явно няма украса по врата, а само по ръкавите.
Вторият ктитор е запазен съвсем фрагментарно, само торсът, дясната ръка и лявата китка. Туниката му е от плат с кенари (черни надлъжни ивици). Същите кенари ясно се виждат под кръста, но не и по торса, което ме кара да мисля, че човекът носи елек без ръкави, целия обточен с украсни ивици. Възможно е също така това на кръста да е колан, а иначе човекът да е облечен в цяла горна дреха с апликации, която се закопчава само до кръста. В такъв случай едва ли става дума за тъкан на райета, а по-скоро за семпла везба.
Мъжът от съседната, западна стена, Витомир според надписа до главата му, е облечен в по-светъл цвят дреха, но не си личи какъв точно. И при него на врата се подава бяла риза, но се вижда и нещо като копче. Трудно е да се прецени дали отворът на горната дреха продължава и под кръста, но като че ли се различава процеп с две ивици украса около него. Дрехата е пристегната с украсен колан.
Горната дреха на момчето изглежда същата като тази на баща му, но се виждат украсни ивици по рамото, а двете, които са на гърдите, като че ли слизат и под кръста. Около врата има някаква нагъната тъкан, вероятно кърпа.
Когато видях на живо фреската с тези два портрета, те ми се сториха изпълнени в по-бледи тонове и с по-скромно облекло, отколкото тези на южната стена. По същия начин явно са изглеждали и през 1958-ма година, защото изследователката Димитрина Митова-Джонова прави същото наблюдение и дори предполага, че на двете стени са нарисувани две отделни семейства - богато и бедно. В действителност, след като разгледах професионалните фотографии на Ангел Йорданов (Архангел), при които са уловени максимум светлина и детайли, установих при китките и раменете на последните двама дарители фрагменти от същият златист бордюр, какъвто има и при всички останали. Тоест, не може да става дума за разлика в материалното положение.
Двете реконструкции са изпълнени с различна категория материали. За първата са използвани ленени платове, а за втората - кадифе, коприна, кожа.
И в двата случая не са спазени оригиналните цветове, които са доста трудни за определяне.
Женските портрети
Името Доя е изписано до главата на първата ктиторка. Вероятно до всяка от фигурите е имало подобен надпис, но на съответното място при втората жена мазилката е изпадала изцяло. Двете изглеждат облечени почти еднакво, в еднакви на цвят риза и рокля, украсени със златисти ширити. Ризата на Доя, която може да се разгледа в детайли, е тъкана или бродирана на тънки черни ивици. Ръкавите й са много тесни, с разрези между китката и лакътя, които се закопчават с множество малки жълти копчета. Роклята е права, с висящи ръкави, достатъчно големи, за да се облекат върху ръкавите на ризата. Има няколко възможни варианта за вида и кройката им. От врата до кръста има процеп, закопчан със същите копчета като при ризата. Около всички процепи минава ивица със златиста геометрична украса. На главата си Доя носи цилиндрична шапка без точен аналог при останалите стенописни портрети от периода. В основата й има диадема или пришити метални пластинки, върху ушите падат три наниза мъниста/перли, а откъм задната част се спускат кърпа с ресни по края и дълъг воал, който обрамчва лицето и ляга отпред на гърдите.
Венера Наследникова намира връзка между тази шапка и традиционното забраждане фекел от софийската народна носия. В съответствие с археологическите данни при реконструкцията й би трябвало да се използва дърво или кожа за оформяне на основата. Няколко различни проби с експериментални мънистени бижута ме навеждат на мисълта, че трите реда бисери на Доя са прикрепени предварително за метална скоба. Практиката показа също, че окачането на подобна тежест върху ушите е неприятно като усещане и нестабилно за носене, затова моята теория е, че нанизите всъщност висят от шапката.
Втората ктиторка вероятно носи същия тип шапка, ако се съди по воала на гърдите и по падащата зад тила бяла кърпа, но вместо нанизи на ушите й има огромни наушници. Типът им е същият, като на майката от Долна Каменица. Дрехата й, доколкото са се запазили детайли от нея, не се различава от тази на Доя нито по кройка, нито по цвят.
Реконструкцията на костюма на Доя е експериментална и не е правена с исторически достоверни материали. Търсено е наподобяване на общия силует. Според "Текстил ..." в България са намирани тъкани с релефна шарка от рода на жакарда, какъвто е и използваният тук плат. Основата на шапката би трябвало да е кожена, а ръкавите на горната дреха да са доста по-къси. За закрепването на перлените нанизи са използвани няколко различни метода и въпреки това то не наподобява съвсем визията от стенописа.
При кройката на роклята се търсеше визията от стенописа, но продължителното носене показа, че в този си вид е прекалено тясна, за да бъде практична. Вероятно полите на оригинала са били по-широки.
