Много ми се искаше тази статия да да се казва "Средновековно българско бельо", но за съжаление българските източници са абсолютно недостатъчни за осветляване на този интимен въпрос дори само при мъжете, а какво остава за нежния пол. Налага се сравняване с изобразителни и писмени сведения от съседните държави, с периодите преди и след Второто българско царство и изобщо позоваване на косвена информация. При това не съм намерила доказателства, че идеята за бельо - в смисъла му на долна дреха, която се носи по хигиенни причини и обичайно е прикрита - изобщо е съществувала през дадения период. Напротив, изображенията и данните навяват по-скоро на мисълта, че броя и вида на дрехите зависят от финансовите възможности, сезона и евентуално занятието на собственика. Все пак подробната реконструкция на средновековен костюм изисква съобразяване с долните слоеве на облеклото, затова и се захващам с тази нелека задача. Статията е посветена на мъжкото бельо, за което все пак е възможно да се сглоби някаква картина. При женското спекулациите биха били твърде много. Освен за българите са ползвани данни за народи, които със сигурност са присъствали трайно по нашите земи - византийци и кумани, както и такива, чиито културни особености слабо се различават от българските - най-вече сърби. Частите на изложението са разпределени според частта от тялото, чието покритие се разглежда - торс, слабини, подбедрици. Понякога е трудно съответната част от костюма да се изолира в чист вид, затова се обръща внимание и на комбинациите при носенето й. Като доказателствен материал са използвани преди всичко запазени средновековни църковни стенописи и икони, сравнени и съпоставени с информация от археологически находки, сведения от съвременници и научни изследвания за епохата.
РИЗА
Въпреки че бялата риза (схващана както като бельо, така и като основна дреха) е неизменна част от българската възрожденска носия и със сигурност е съставна част на женския аристократичен костюм поне от 14ти век нататък, в облеклото на средновековното балканско простолюдие наличието й не е толкова явно. Находките от погребения по нашите земи рядко предоставят информация дали покойниците са облечени в един или повече слоя дрехи. Евентуалното й присъствие на изображенията пък е прикрито от цветната туника, която изглежда е основна дреха и за двата пола през Второто българско царство. Все пак библейските сюжети предоставят и достатъчно възможности да се нарисуват полуразсъблечени хора. Особено благодатна е сцената "Влизане на Христос в Йерусалим", в която според легендата събраното множество хвърляло дрехите си на пътя, по който минавало Исусовото магаре.
Следните изображения са български, сръбски и византийски от периода XIII-XIVв. На някои от тях ясно се вижда, че цветната туника е облечена на голо,
а на други - че се носят две дрехи една върху друга, въпреки че моделът на долната не винаги е лесен за определяне (изобразяването на гънките понякога е схематично и не дава указания дали ръкавът е къс или просто набран; ракурса не позволява да се видят детайли от деколтето):
Бельо ли е долната от тези дрехи? На подобно заключение навеждат фактите, че цветът й преобладаващо е бял, че се носи под основната туника, че в много случаи има къс ръкав и като цяло е къса и прикрита. От друга страна, цветът като ориентир е съмнително свидетелство. В добре проученият български средновековен некропол край с. Неговановци при торсовете на покойниците е намерен единствено бял текстил, а копчетата, токите и другите находки от него говорят за наличие на връхни дрехи. Находките от този некропол показват връзка с най-архаичният запазен вид народна носия в България - белодрешната, при която и горните, и връхните дрехи са основно бели. През периода XII-XIVв. на Балканите късият ръкав е характерен не само за долният кат дреха, но и за вече споменатите основни цветни туники, както може да се види от други изображения. Същевременно част от горепоказаните ризи имат ясно изразена шарка. В свят, в който платовете се тъкат ръчно и производството им отнема твърде много време и ресурс, не е оправдано ползването на по-скъп текстил за почти невидима част от костюма. Разбира се, изкуството не винаги се съобразява с ограниченията на реалността и част от тези изображения може би имат такъв вид по чисто художествени причини. И в крайна сметка, възможно е носенето на две дрехи една върху друга да се е практикувало единствено през студения сезон, без да са въвлечени никакви хигиенни или морални съображения. Точно така стоят нещата в старите варианти на българската народна носия. Там ризата е запазила средновековната си кройка и дължина, и едновременно се употребява като горна и долна дреха:
"Ризата, наричана и кошуля, към мъжките носии по материал, кройка и форма е еднаква с ризата към местните женски носии. Тя е от памучно, а в по-далечното минало и от ленено или конопено платно, с туникообразна кройка, с дълги и равномерно широки ръкави, дълга до колената, с ниска права яка и със среден пазвен разрез, дълбок 30см. ... В този си вид ризата дълго запазва мястото си на едновременно горна и долна дреха главно в костюмите за полска работа." (М. Велева, Евг. Лепавцова, Български народни носии)
Любопитно е също, че в надписа към сцената "Разделянето на дрехите" в Земенския манастир (1354 г.), думата "риза" е използвана в смисъл на одежда.
Накратко, не може да се твърди със сигурност, че през разглеждания период бялата риза и цветната туника са имали ясно разграничена функция в облеклото.
ПРЕПАСКИ / ГАЩИ / ПАНТАЛОНИ
Тук наличната информация е малко повече. Евангелските и житийни текстове предоставят достатъчно истории за изтезания, илюстрирането на които изисква да се рисуват почти голи хора. Най-популярни, но и най-строго канонични, са сцените "Разпятие", "Сваляне от кръста" и "Оплакване Христово". На тях слабините на Христос задължително са покрити с еднотипна набедрена препаска:
Препаски за слабините са ползвани от древните римляни и е напълно възможно стенописите да регистрират спомена за този факт. Още повече, че останалите главни действащи лица в тези сцени (Богородица, Йосиф Ариматейски, Йоан и Мария Магдалена) по традиция се изобразяват в типично римски одеяния. И ако при горните изображения гънките и завързването на плата са все пак верни конструктивно и може би наблюдавани от натура, други сцени с мъченичество демонстрират чисто формална необходимост да се представи светеца в по-благоприличен вид:
Поради тези причини смятам, че в случая става дума за иконографски канон, а не за някакво реално отразяване на действителността.
По друг начин стоят нещата при илюстрирането на легендата за светите четиридесет мъченици, които заради вярата си били принудени да стоят голи в заледено езеро. Църковната живопис ги представя понякога по препаски, но по-често по гащи, обикновено бели, с различна дължина.
Употребата на гащи при българите още през Първото царство е засвидетелствана от "Отговорите на папа Николай I" (където се споменава носене и от двата пола). Като цяло гащите - дълги и къси - се считат за характерен атрибут на степните племена от този период, който ги разграничава от "цивилизованите" елини и римляни. За сродните на българите народи археологическите находки показват наличие на къси гащи при аланите и на дълги при скитите и сарматите.
На миниатюра в Мадридския препис на Скилица, изобразяваща лишаването на Борис II от царските му инсигнии, плененият български владетел е представен обут в дълги гащи под багреницата:
От периода на Второто българско царство имаме сходни данни за куманите (на схемата са нарисувани находки от некрополите Даргавс и Дзивгис, общо датиране XIII-XVв.) и за татарите (реконструкция на находка от Волошинския некропол, XIII-XIVв.; погребението е женско):
Вижда се, че модела и вида на гащите в случая с куманите прилича напълно на представеното в православните икони. Този етнос оказва огромно влияние върху българската история, политика, военно дело и вероятно култура след XIIв., но предвид малките изменения в костюма на номадските народи в продължение на няколко века, данните от Първото българско царство и наличието на византийски изображения не мисля, че в случая можем да говорим за кумански принос. По-скоро се е получило наслагване и гащите, както кафтаните и високите ботуши, са общи характерни елементи от екипировката на двете народности.
В българската народна носия се е запазил съвсем същият елемент от облеклото - както в дълъг, така и в къс вариант, на практика със същата кройка:
"Почти навсякъде за работа на полето през лятото се обуват - бели (долни, вътрешни) гащи от по-тънка материя, от коноп, памук или лито тъкана вълна. Наричани са така и поради факта, че през зимата се поставят под горните, дебели, вълнени, тепани беневреци, шалваре, потури, чешири, бирнеци, беневреки, потури, димии. На тях не се гледа като на долна дреха в смисъла на долно бельо, каквото започва да се употребява от занаятчиите и да се носи целогодишно. "
Радослава Ганева, Знаците на българското традиционно облекло
Тоест няколко века по-късно все още не се прави разлика между горна и долна дреха, а броят на слоевете плат зависи единствено от климата.
Съществуват данни и за алтернативен вариант, при който гащите всъщност са два отделни крачола и "срамните части" остават непокрити. Отново материал за сравнение дават куманите: "Находките са интересни още и с това, че разкриват особеностите на панталоните на куманите, които представляват два отделни крачола, обути до слабините, при това на опашната кост, на глезена и петата не са открити остатъци от тъкан ... подобни панталони-дълги чорапи се виждат и на каменни статуи." (С.А. Плетнева, Половецкий костюм и его влияние на одежду Северного Кавказа, Костюм второй половины XI-XV века, Половецкий ансамбль, превод Анита Рендакова). В народната мъжка носия този втори вид носене само бегло се споменава от изследователите като много старинен. В женската обаче и двата варианта са се запазили до XIXв., като понякога се носят в комбинация с калци (за калците виж по-долу). Ганка Михайлова се занимава подробно с тези женски аксесоари в специална статия и извежда ползването им от времето на Първото българско царство. От средновековните изображения отделни крачоли се виждат на следните две:
Според всички досега приведени данни гащите са бели или с цвета на неизбелени лен и вълна. Сведенията за византийския костюм от периода обаче сочат също за цветни и украсени варианти:
"През средния византийски период (IX-XIIIв. - бел. аз), панталони от различни видове, изработени от вълна, памук или коприна, са чест елемент в мъжкото облекло. Традиционно настроените византийски интелектуалци въпреки това продължават да изпитват класическо отвращение към тези варварски "нововъведения" и да ги третират с презрение. Можем да намерим ясни признаци за използването на определен вид панталони в армията само от десети век. Сред оборудването, подготвяно за инвазията на остров Крит в 949 Константин Порфирогенет посочва [toubia], вероятно вид военен клин ползван при езда, и носен заедно с hypodemata. Той препоръчва също така, походните дрехи на императора да включват висококачествени toubia, с копринени ивици и украсени с избродирани орли, както и други, украсени със стършели. ... Различните тъкани, от които се правят червените панталони са споменати от ACHMET … ; докато DE CER. (1:678 7-8 [II 45]) говори за раирани египетски панталони и други, направени от нискокачествена коприна и памук (...). Според ACHMET, ако жена сънува панталони, тя ще има мъжко дете … - това е свидетелство, че панталоните вече са се свързвали във Византия конкретно с мъжкия пол. ... EUST. THESS. (82 5-11) и след него Хониат (298 21-32) споменават как по време на дългите дни от обсадата на Тесалоника от Норманите през 1185 некадърният стратег на града, Давид Комнин, никога не бил забелязан адекватно въоръжен и на кон, вместо това яздел муле и носел украсени панталони до коляното с обувки по последна мода."
Пьотр Гротовски, "Arms and Armour of the Warrior Saints Tradition and Innovation in Byzantine Iconography (843-1261)", превод мой. Пълният откъс от книгата, касаещ обуването и защитите за крака във византийската армия, може да се прочете тук
Тези сведения обясняват някои иначе спорни изображения:
Как се съчетават тези гащи с останалата част от облеклото? Съпоставката между илюстрирани различни житейски ситуации в църковните фрески показва, че от една страна художниците не винаги смятат за необходимо да рисуват този атрибут (на приложения 1a и 1b най-горе освен ризи липсват и гащи, няма ги и на 2а, въпреки че там пък е изобразена риза) и от друга, че тези гащи често представляват единственото покритие на крака освен обувките. Както и при ризите, има изображения, на които не може да се каже присъстват ли изобщо гащи или не, въпреки че сцените не включват къпане, изтезания или друга причина за събличане:
Другаде нещата са значително по-ясни - гащите с различна дължина са носени на бос крак или с ниска обувка, оставяща прасците и глезените голи. Следните стенописи показват съответно представителен портрет на светец, екзекуцията на св.Стефан, изгонването на търговците от храма и поклонението на овчарите - все сюжети, които не предполагат участниците да са полуголи. Следователно можем да сметнем този вид обличане за приет в ежедневието на обикновените хора:
В други случаи гащите частично се покриват от чорапи или увити текстилни ленти (на последните се спирам подробно по-надолу в текста) - този вид носене се е съхранил също без изменение в старинните варианти на народната носия.
Понякога тези чорапи са в по-ярки цветове и дори с подплата. Според "Книга на церемониите" на Псевдо-Кодин (XIVв.) при официални случаи аристократите във византийския двор са носели строго определени по вид и цвят чорапи в зависимост от ранга си.
При трети вариант гащите се затъкват във високи ботуши, в някои случаи връзвани за колана. Това е засвидетелствано както от византийски, сръбски и български изображения, така и от кумански артефакти:
"Обувките на всички статуи са еднотипни – това са кожени ботуши с V-образна горна част за стъпалото, които са се прикрепвали с помощта на ремъци и кукички за пояса (колана). Кукичките са археологически свидетелства от куманските погребения."(Плетньова)
Според Гротовски, през XIIIв. под западно влияние във Византия навлиза модата на едноцветните гамаши (hose). В България обаче дългите гамаши вероятно са били познати от доста по-рано, тъй като са употребявани от степните народи още през VIII-IXв. За разлика от западните те са правени и от пъстри тъкани и вместо за колана се стягат за крака, или се пришиват за гащите:
Вероятно крайният ефект е наподобявал "ританките", известни от тракийска гробница край Силистра.
КАЛЦИ / НАВОИ
Взаимствам думата калци от терминологията в народната носия - текстилен цилиндър, покриващ крака от коляното до глезена, носен и от двата пола. Наблюдава се изключително често в българските и сръбски стенописи най-вече при представяне на хора от низшите съсловия, с иначе голи крака и стъпала.
Тъй като през всички епохи най-бедните ходят боси, не е трудно да се приеме, че това е единствено покритие за крака, предпазващо глезена при неизменните физически натоварвания. Въпреки че се носи на голо, едва ли става дума за бельо или за долна дреха, още повече че при овчарите се среща и дълъг вариант от рунтава кожа.
Както изглежда, и този елемент е съхранен без изменения в народната носия: "С овчарския поминък се свързват и някои допълнения, поставяни върху навущата. Това са кози и овчи кожи, увивани около краката, предпазващи от студ и предимно от дъжд и влага." ... "В Радомирско - наколенници от нещавена козя кожа се обвиват около колената; в Софийско - ногавици от кози кожи около коленете; в Добруджа - отделни крачоли от козя кожа с косъма навън, в студ с навуща от козя и овча кожи, стегнати с кожени търсъни или обвити с кожи ходила; в Пловдивско - отделни крачоли от козя кожа (клашни) от глезена до бедрата или над навущата, увити остригани овчи кожи, привързани с тасми; в Ловешко при дъжд цели овчи кожи или печелини, щавени кожи, стегнати с върви; в Смолянско - кожи с тасми." (Ганева)
Вероятно подобна е функцията на навоите (партенките), въпреки че те често се носят върху други слоеве плат и покриват не само глезена, но понякога и целия крак.
"Освен конусообразните протектори за крака и високите ботуши, в иконографията на светците-войни се среща и трети тип обуване. Това е дълга лента плат, напомняща превръзка, която се увива плътно около крака от глезена до коляното (подобно на партенките, използвани от войниците по време на Втората световна война) и след това затъкната в нисък ботуш. Този тип покритие на крака се носи от множество светци-войни:... Друг вариант е носен от няколко светци на крилете на триптиха "Св. Четиридесет мъченици" в Ермитажа - платнени ленти, които се кръстосват хлабаво над наколенниците ... Обуване, съставено от платнени ленти, увити около крака на височина до коляното, в комбинация с проста форма на подметка (трудно е да се различи каква), се появява при изобразяването и на други професии - особено земеделци, овчари и изобщо бедняци. Освен, че е носено от пастирите в сцени на Рождество Христово, ... обуването от този тип се появява в миниатюри, изобразяващи лов и селски труд ..." (Гротовски)
Много е странно, че на много изображения тези текстилни ленти се носят без каквато и да било форма на обувка, при това тъкмо от войници. Тази загадка тепърва чака своето обяснение.
С това се изчерпват категориите дрехи и аксесоари, които условно биха могли да бъдат наречени "долни". Наблюденията ми дотук частично са обобщени в следната схема:
За съжаление тя съвсем не е достатъчна, за да илюстрира пълното богатство от елементи, комбинации и вариации. По всичко изглежда, че долните слоеве на балканското облекло през Второто царство са не по-малко разнообразни от горните; понякога са взаимозаменяеми, а понякога се носят накуп. Възможно е също те да били разпределени по съсловен, рангов или етнически признак, но засега не съм в състояние да извлека някакви доказателства за това.
Завършвам изложението си с един красив детайл от средновековното балканско облекло, който по никакъв начин не се причислява към бельото, но придава особен чар на мъжкия костюм. Това са разнообразните видове панделки, каишки и апликации, които украсяват краката в областта на коляното и прасеца. За някои от тях би могло да се приеме, че имат някакво практическо приложение (например пристягане на прекалено висящи панталони), но повечето от тях изглеждат изцяло декоративни. Това, разбира се, по никакъв начин не омаловажава значението им:
ЛИТЕРАТУРА
Велева, М., Лепавцова, Е., Български народни носии, т.III и IV, издателство на БАН, София, 1979
Ганева, Р., Знаците на българското традиционно облекло, Пенсофт, 2003
Гротовски, П., Arms and Armour of the Warrior Saints: Tradition and Innovation in Byzantine Iconography (843-1261), Brill, Leiden-Boston, 2010
Комитска, А., Борисова, В., Български народни носии, Национален етнографски музей при БАН и издателство "Анико" - София, 2005
Мавродинова, Л., Надписите и датировката на стенописите от втория слой в земенската църква "Св. Йоан Богослов", Известия на исторически музей Кюстендил, том 10, Faber, Велико Търново, 2005
Михайлова, Г., Произходът на един елемент от нашето национално облекло - Векове, №1
Павлов, П., Бунтари и авантюристи в средновековна България, Варна, LiterNet, 2005
Плетнева, С.А., Половецкий костюм и его влияние на одежду Северного Кавказа, Костюм второй половины XI-XV века, Половецкий ансамбль
Целиковский, А., Хазарский костюм VII-Xв.
ИЛЮСТРАЦИИ
1a - Земенски манастир, 1354 г., 1b - Призрен, църква "Св. Богородица Левишка", XIII-XIVв., 1c - манастир Грачаница, 1311г.
2a - Костур, църква "Св. Атанасий Музаки" 1383—1384 г., 2b - Долна Каменица, църква "Св. Богородица", 1323 - 1330г., 2c - манастир Студеница, XIII-XIVв., 2d - Лесновски манастир, 1341 - 1349г., 2e - Солун, църква "Св. Николай", 1310–1320, 2f и 2g - Прилеп, църква "Св. Николай", 1298г.
3a - Прилеп, църква "св. Николай", 1298г., 3b - Солун, църква "св. Николай", 1310–1320г., 3c - Горно Нерези, манастир "Св. Панталеймон" , 1164г., 3d - Костур, църква "Св. Архангели", XIII-XIVв., 3e - манастир Грачаница, 1311г., 3f - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 3g - Чучер, църква "Св. Никита" - 1320г.
4a и 4b - Долна Каменица, църква "Св. Богородица", 1323 - 1330г., 4c и 4d - манастир Студеница, XIII-XIVв.
5a - византийска икона, XIв., 5b - Какопетрия, църква "Св. Никола", XIIв., 5c - Константинопол, мозаечна икона, XIIIв., 5d - Новгород, икона, XIVв.
6 - мъжки гащи от Поморийско и Врачанско, XIX - XXв.
7a - стенопис с неизвестен за мен произход, 7b - Лондонско четвероевангелие, 1355-1356 г., 7с - женски гащи от област Монтана, XIX-XXв.
8a - Костур, църква "Св. Атанасий Музаки" 1383—1384 г., 8b - византийска миниатюра, XIв., 8c - Горно Нерези, манастир "Св. Панталеймон" , 1164г., 8d, 8e и 8f - "Роман за Александър", XIVв., 8g и 8h - Костур, църква "Св. Безсребърници" - XI-XIIв.
9a и 9b - манастир Грачаница, 1311г., 9c - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 9d - Земенски манастир, 1354 г.
10a и 10b - манастир Грачаница, 1311г., 10c - Чучер, църква "Св. Никита" - 1320г., 10d - манастир Грачаница, 1311г., 10e - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 10f - Охрид, манастир "Св. Наум", IX - XIVв.
11a - Земенски манастир, 1354 г., 11b - Атос, менологий, XIв., 11c - мъжка носия от Скопско, XIX-XXв., 11d и 11e - манастир Грачаница, 1311г., 11f - Рилски манастир, Хрельова кула, 1334-1335г.
12a - Новгород, църква "Св. Спас Нередици" - 1199г., 12b - Долна Каменица, църква "Св. Богородица", 1323 - 1330г., 12c - Костур, църква "Св. Архангели", XIII-XIVв., 12d - кумански статуи XII-XIIIв.
13a - гамаши от коноп и лен, Северен Кавказ, VIII-Xв., 13b - гамаши от лен и коприна, Северен Кавказ, VIII-Xв., 13c - манастир Раваница, 1375 - 1377г., 13d - руска икона, XIIIв.
14a и 14b - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 14c - Призрен, църква "Св. Богородица Левишка", XIII-XIVв., 14d - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 14e - манастир Студеница, XIII-XIVв., 14f - Солун, църква "Св. Николай", 1310–1320г., 14g - Солун, църква "Св. Апостоли"- 1312-1315г., 14h - Прилеп, църква "Св. Никола" - 1298г.
15a - Верия, църква "Христос Спасител" - 1314/5 г., 15b - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 15c - византийска миниатюра, Атос, XIIв., 15d - Призрен, църква "Св. Богородица Левишка" - XIII - XIVв., 15e и 15f - манастир Грачаница, 1311г., 15g - Томичов псалтир - 1360г.
16a - Лесновски манастир, 1341 - 1347г., 16b - Константинопол, Кахрие джами, XII - XIVв., 16c - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 16d - Рилски манастир, Хрельова кула, 1334-1335г., 16e - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв.
17a - Охрид, църква "Св.Богородица Перивлепта", XIII-XIVв., 17b - Лесновски манастир, 1341 - 1347г., 17c, 17d, 17e и 17f - манастир Грачаница, 1311г., 17g и 17h - манастир Високи Дечани, 1335 - 1348г.
