Този сайт е посветен на облеклото през Второто българско царство, като преобладаваща до момента е информацията за XIV в. Основният ми обект на проучване е "живата" носия, която се ползва в ежедневието, търпи влияния и промени, отразява модни тенденции, обществено положение и родова принадлежност. По тази причина се занимавам с обикновени хора: боляри, граждани, занаятчии и селяни. Церемониалният царски комплект не претърпява някакво значително развитие през вековете, затова е извън кръга на интересите ми; монашеските и свещенически дрехи също. Тепърва следва да се уточни дали и доколко парадните одежди на висшите държавни чинове са подчинени на статични норми както византийските, затова анализирам и портретите на деспот Михаил и севастократор Калоян. По мои наблюдения средновековната военна екипировка в долните си слоеве съвпада с цивилната, съответно понякога използвам изображенията на войници и светци-воини за справка.
Проучването ми няма претенции за изчерпателност, но има предимството да се допълва и променя постоянно според постъпващите сведения. Големи части от него са в сферата на обоснованите предположения най-вече поради факта, че в България не е открита нито една цяла средновековна дреха. С най-богати находки, добре изследвано и подробно реконструирано е Калояновото погребение от Великотърновската църква "Св. 40 мъченици", но дори там от тъканите и принадлежностите към облеклото са намерени само малки късчета.
За болярските дрехи съдя по дарителските (ктиторски) семейни портрети, зографисани в някои средновековни църкви. Те имат предимството да показват реални хора и костюмите им с множество достоверни подробности, при това в цял ръст и почти винаги в естествена големина. С помощта на приятели фотографи съм събрала пълен списък и колекция от снимки на всички ктиторски портрети. За съжаление повечето от тях са в лошо състояние, с повредена основа и заличени детайли, затова се налага внимателното сверяване със стари репродукции и описания на изследователи, преди да се правят заключения. Полезно е и сравняването със синхронните по време и аналогични като сюжет сръбски изображения. Истински пълното изследване на аристократичния костюм би трябвало да проследява паралелите и с византийските и влашки фрески, което тепърва ми предстои.
Хората от простолюдието не са оставили подобни ясни свои отражения за поколенията и разследването на външния им вид изисква позоваване на индиректни свидетелства. Това са най-вече останки в некрополи и базираните на тях заключения на археолози, както и някои неканонични битови сцени от църковните стенописи. И двата източника не са достатъчни сами по себе си поради споменатата вече фрагментарност на находките и поради анахронизмите и фантастичните елементи в религиозната живопис. Илюстрациите към запазените ръкописи също следва да се ползват предпазливо - част от тях (включително изображенията) са преписи от по-стари произведения и като цяло жанрът на миниатюрата страда от някои ограничения на формата. Помощно се явява сравнението с облеклото на народи, оказвали през съответния период културно влияние върху България - най-вече византийци и кумани, а също данните за начина ни на обличане преди и след разглежданата епоха, т.е. за прабългарската и късносредновековната носия. Втората от тях е подробно проучена от етнографи и фолклористи, така че е напълно възможно да се проследи както първоизточникът й, така и поетапната му промяна между четиринадесетото и осемнадесетото столетие, вмъкването на нови елементи и видоизменянето на част от старите.
С цел максимално ясно и нагледно представяне на събраната информация рисувам подробни схеми и илюстрации на по-добре документираните костюми. При удобен случай изработвам и експериментални техни възстановки, съобразени с данните за намерените тъкани и принадлежности към облеклото (материите, от които са изработвани едновремешните български дрехи, са отделна подтема в проучването ми). По този начин получавам чисто практически сведения за особеностите на кройката, целесъобразността на съответната дреха и правдоподобността на свързаните с нея теории. Някои от реконструкциите са собственост на мои колеги и приятели от клубове за исторически възстановки, други са били част от музейни изложби, средновековни панаири и изложения.
Към момента изследователската ми работа е на доброволни начала и не е подхранвана от друг мотив, освен любовта ми към българската история. Събирането на тематична литература, снимки на стенописи и музейни експонати се извършва с неоценимата помощ на приятелите ми, към които всеки е добре дошъл да се присъедини. Същото важи за рекламата на сайта :-) Изработката на костюми, аксесоари, образователни пана, изнасянето на презентации и други подобни поръчки се извършват по договаряне.
Можете да изпращате вашите препоръки, възражения, въпроси и информация на имейл:
Ако сайтът ми ви е харесал и искате да помогнете за популяризирането му –
чувствайте се свободни да разпространявате следния банер:
Калина Атанасова, (известна също като Бъдъмба,
Бадъмба, Badamba, Bydybma и т.н. :-Р )
