ОБЛЕКЛОТО ПРЕЗ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО - РЕЗЮМЕ
В основното изложение показвам, че средновековните знатни българи са се обличали не по-малко пищно от византийските и западните аристократи, а дрехите на обикновените хора не са се изчерпвали с една конопена риза. Нещо повече – облеклото на всички обществени слоеве се отличава с изключително разнообразие както на моделите, така и на украсата и трудно се подлага на категоризиране. Отделните му елементи се комбинират един с друг по произволен начин и дори аксесоари, замислени като комплект (например чифт обеци), се подреждат и носят асиметрично. Необходимо е все пак да се проследят характерните черти на древната ни носия, да се открият произходът, евентуалните чужди влияния и по-късни трансформации. Долните редове представляват опит за систематизиран отговор на въпроса какво, в какъв ред и от какъв тип се е носело от българите между византийското и османското владичество.
Обобщени наблюдения върху мъжкия костюм
Данните до момента сочат, че облеклото на аристокрацията и простолюдието се различава по качество на материите и количество на украсите, но не и по модел или кройка. Според Вера Наследникова дрехите на висшите обществени слоеве са по-дълги спрямо тези на низшестоящите, но археологическите находки не потвърждават това - в селските некрополи се срещат останки от дълги до глезена дрехи, а в пищното Калояново погребение поръбващият ширит стига до коляното. Според наличната информация мъжкото облекло като цяло се състои от следните елементи:
РИЗА (ТУНИКА) - понякога се носят две една върху друга. Най-често срещаният модел, носен в цяла Европа и запазен в народната ни носия до Възраждането, е свободен, с ръкави до китката и обща дължина до средата на бедрото. Макар и рядко, по стенописите се виждат и такива с къс ръкав или пък дълги до прасеца. Ръкавите на някои от болярските ризи завършват с допълнително, лягащо върху китката парче; при други може да се предположи наличието на отделен накитник, който се закопчава върху ръкава (сигурни данни за това има при свещеническите одежди). Не е изчезнала напълно и традицията да се носят свръхдълги ръкави, наследена от по-ранните столетия. Деколтето или ръкавите понякога са стеснени с копчета. Цветовете са разнообразни, а украсата е при отворите и в някои случаи при мишниците.
ГОРНА ДРЕХА - повечето такива могат да бъдат определени като кафтани – тесни дълги дрехи с ръкави и разкроени поли, препасвани в кръста и с разрез отпред. Кафтани се носят и през Първото българско царство, но през XIII – XIV в. дрехата търпи някои промени. Дълга е до прасеца вместо до коляното и освен централното закопчаване, наследено от прабългарите, понякога се среща и с дълбоко странично запасване, както наляво, така и надясно (второто привнесено от късните номади - кумани и монголи). Ръкавите са много разнообразни - дълги, къси, декоративни, висящи, с триъгълна украса на китката. (Повечето модели се пренасят като елемент и в различните типове възрожденски носии.) Част от нарисуваните болярски кафтани са подплатени с кожа и вероятно играят ролята не само на горна, но и на връхна дреха. Останалите видове горно облекло, известни от стенописите, са посочени в схемата. При някои от тях (Калоян от Бояна) вероятно става дума за византийски тип обличане, а при други (дарителят от Калотина) – за привнесена западноевропейска мода. Всички те са препасани с дълги тесни колани, украсени в съответствие с общественото положение на собственика си.
НАМЕТАЛО - според запазените изображения наметалата не са ясно разграничени от горната дреха, що се отнася до предпазване от атмосферни влияния. Често те са изобразени леки, с много гънки и с видима функция на моден аксесоар. Средновековните зографи най-често представят фигурите в анфас или три четвърти и затова е трудно да се дефинират различните им кройки.
ШАПКИ – ктиторите боляри от портретите винаги са с непокрити глави (вероятно в унисон с изискването да се влиза гологлав в църква), но по фреските на библейски теми и в някои миниатюри се срещат нарисувани няколко вида шапки. Един от моделите благодарение на унгарски хроники се разпознава като кумански, а друг наподобява прабългарския калпак, известен от менология на Василий II. В няколко търновски погребения са намерени останки от шапки, украсени с диадеми или сърмени ивици през челото. Основата на тези шапки е кожена и/или копринена, а диадемите са сребърни и понякога позлатени. Освен (и вместо) тях мъжете явно често са носели и увити около главата и врата дълги кърпи.
ОБУВАНЕ - поради факта, че покриващите торса дрехи стигат и надолу поне до средата на бедрото, за естетичното оформяне силуета на мъжките крака има значение само областта между коляното и глезена. Всички видове обуване (панталони, чорапи, гамаши - разгледани в статията "Бельото на средновековните Балкани") , са плътно прилепнали, а около коляното често се срещат панделки, цветни ивици, шнурчета, бродерия. Прасецът и глезенът обикновено са стегнати в ботуш, а когато обувката е ниска - в цветни текстилни цилиндри (калци) или дълги усукани ленти (навои), несъмнено с цел облекчаване при физически натоварвания. Тези два елемента, макар и в значително по-малко разцветки, се запазват като характерен детайл на селската балканска носия до XIX в., като точният им вид и начин на връзване указват семейното положение на носещия ги.
Наблюдения върху женския костюм
Трудно е да се каже има ли разлика между болярска и обикновена носия поради малкото изображения на жени от простолюдието. В повечето библейски и евангелски сцени, рисувани през Второто царство и запазени до днес, женските персонажи са представени архаично, в римско облекло. Археологическите данни рядко позволяват да се каже дали погребаните в средновековните некрополи жени са облечени в една или повече дрехи и какъв точно е видът на украсите им за глава. Съчетаването на информацията от различни източници дава следната приблизителна представа за елементите от женския костюм:
РИЗА - при висшето съсловие с дълъг прилепнал ръкав, в различни цветове и задължително с богата украса. На някои фрески са нарисувани прислужнички в прости бели ризи с къс или без ръкав, но може би художникът се е опитвал да пресъздаде антична туника. Деколтето е затворено с копчета и в някои случаи набрано с конец, което се потвърждава и от археологически данни. Ръкавът понякога е затворен при китката с маншет или е закопчан с копчета.
ТУНИКА - наименованието е условно. Носена е от двете малки ктиторки в скита Глигора и от две от станиченските благороднички, върху ризата и под роклята. Широките, непрактични и богато украсени ръкави изключват възможността да е ползвана и от обикновени работнички.
РОКЛЯ - както и при мъжките кафтани, роклята понякога е обшита с кожа и очевидно играе ролята не само на горна, но и на връхна дреха. Също както при тях, ръкавите са с най-разнообразни кройки и модели. (При изображението на съпругата на ктитора от Долна Каменица дори не може да се говори за ръкав, а по-скоро за декоративно парче, висящо под мишницата.) С малки изключения, болярските рокли от портретите имат форма на пресечен конус и не подчертават фигурата по никакъв начин. Находките на колани, шнурове, копчета и закопчалки обаче говорят, че поне част от средновековните българки са се пристягали в кръста. В зависимост от оформлението при гръдния кош горните женски дрехи могат да се разделят на три вида:
- тясно деколте, достатъчно да премине главата, без видими допълнителни разрези;
- тясно деколте и прорез до гърдите или кръста - първообраз на по-късния сукман;
- ниско деколте с прорез по цялата дължина на дрехата - наследник на прабългарския кафтан и първоизточник на късната сая;
В последните два случая деколтето се закопчава с копчета и се украсява със сърмени ширити.
НАМЕТАЛО - за него важи същото, което и за мъжките.
УКРАСА ЗА ГЛАВА - несъмнено важна част от цялостния ансамбъл. Съдейки по ктиторските портрети, жените са криели косите си под покривала или шапки независимо от възрастта и семейното си положение. От своя страна археологическите разкопки свидетелстват, че дори селянки, не носещи никакви други бижута, са украсявали главите си със скъпоструващи сърмени ленти и висулки. Трудно е да се направи класификация поради голямото разнообразие, демонстрирано от стенописите, и откъслечната информация от находките. В част от случаите става дума за висока шапка с разноцветни апликации, в други - за диадема със или без платнено дъно, а понякога - за сложна комбинация от метални елементи, игли за коса, мъниста, панделки и кърпи. Не са намерени диадеми от плътен обръч, каквито се срещат в периода VIII – XI в., но се запазва обичаят челото да се украсява с метални пластинки, както и употребата на малки облодънни шапки. Според етнографите на базата на формираните през този период украси за глава впоследствие се развиват характерните фолклорни забраждания.
ОБУВАНЕ – краката на жените през този период се рисуват изключително рядко. Обикновено изпод дългата рокля се виждат само носовете на обувките, сред които се срещат както заоблени, така и заострени. Изключение представлява болярката Арете от Станичене, която е обута в украсени ботушки, но ръба на полата й пречи да се види колко са високи.
Този списък дава само съвсем обща представа за визията на средновековните ни предшественици. За да се опознае по-пълно нейната пъстрота и екзотичност, необходимо е да се разгледат всички статии в сайта ми. Препоръчително е приложените схеми да не се възприемат като образци за шиене - за тази цел служат моделите в секция "Кройки".
